Мълчание.
Марино бавно се обърна към мен и изтърси цигарата си.
— Интересно. Аз не съм споменавал имена. Но тъй като ти го направи, може би ще трябва да продължим разговора на тази тема, да се опитаме да вникнем по-дълбоко.
Отново замълчах. Емоциите ме застигнаха и аз усещах как гърлото ми се стегна. Отказвах да плача. По дяволите! Нямаше да позволя на Марино да ме види разплакана!
— Слушай, докторке — каза той и гласът му беше значително по-спокоен. — Не се опитвам да те тормозя. Това, което правиш в личния си живот, си е твоя работа. И двамата сте пълнолетни и необвързани. Но аз знам за вас. Виждал съм колата му пред вас…
— Пред нас? — попитах аз объркано. — Какво…
— Ей, ама аз обикалям из целия град. Ти живееш в града, нали? Познавам колата ти. Знам и къде живееш, познавам и бялото му ауди. Виждал съм го пред вас няколко пъти през последните месеци и ми е ясно, че не е бил там, за да обсъждате случаите…
— Точно така. Не е бил за това там. Но това въобще не те засяга.
— Напротив, засяга ме. — Той бързо метна фаса си през прозореца и запали друга цигара. — Сега вече ме засяга заради това, което е направил с госпожица Търнбул. Това ме кара да си задам въпроса: какво ли друго е правил?
— Случаят с Хена е почти същият като останалите — казах аз хладно. — Няма никакво съмнение, че е била убита от същия човек.
— А какво показват тампоните?
— Бети ще ги обработи утре сутринта. Не знам…
— Искам да ти спестя усилията, докторке. Болтс не отделя секрет. И мисля, че и ти знаеш това, знаеш го от месеци.
— В този град има хиляди мъже, които не отделят секрет. Ти също може да си сред тях.
— Ъхъ — измърмори той. — Може и да съм, това не знам. И ти не знаеш. Но за Болтс знаеш. Когато си преглеждала жена му миналата година, си й направила теста и си намерила сперма, спермата на съпруга й. В лабораторния доклад пише черно на бяло, че човекът, с когото тя е имала полово сношение, преди да посегне на живота си, не отделя секрет. Господи, дори аз си го спомням. Аз бях там, нали си спомняш?
Не реагирах.
— Не исках да изключвам нито една възможност, когато за пръв път влязох в онази спалня и я видях седнала в леглото, облечена в тази нощница с огромна дупка отпред. При мен винаги убийството е на първо място, самоубийството на последно, защото, ако не приемеш, че е убийство от самото начало, после става късно. Единствената грешка, която направих тогава, беше, че не взех пълен комплект проби от Болтс. Самоубийството изглеждаше толкова очевидно, че след като ти прегледа трупа, аз отбелязах случая като приключен. А може би не е трябвало. Тогава имах основателна причина да му поискам кръвна проба, за да проверя дали наистина спермата, намерена по жена му, е била от него. Той каза, че е била, че са правили любов рано онази сутрин. Аз оставих нещата дотам. Не съм го притискал. А сега не мога дори да попитам. Нямам никаква прилична причина.
— Само кръв не е достатъчно — казах тъпо. — Ако е А-отрицателна или Б-отрицателна, не можеш да бъдеш сигурен дали не отделя секрет — трябва проба и от слюнката…
— Ъхъ, ясно ми е как се взема пълен комплект проби. Но това сега няма значение. Не знаем коя група е.
Аз мълчах.
— Знаем, че човекът, който пречуква тези жени, не отделя секрет. И знаем, че Болтс знае всички подробности около тези убийства, знае ги толкова добре, че спокойно би могъл да убие Хена така, че да изглежда като поредното убийство от серията.
— Ами поискай му от всички проби, и от ДНК-то — казах ядосано. — Хайде де. Това ще реши въпроса.
— Ей, точно така ще направя. Може да го сложа и под лазера, за да видя дали блести.
Блестящото вещество на теста със сбъркания етикет премина пред очите ми. Наистина ли веществото беше дошло от ръцете ми? Дали Бил миеше ръцете си със сапун „Борауош“?
— Намери ли блестящи следи по тялото на Хена? — попита Марино.
— По пижамата й. Също и по чаршафите.
Известно време и двамата мълчахме.
После казах:
— Убиецът е същият. Знам какви са моите констатации. Същият е.
— Ъхъ. Може и да е същият. Но това не ме успокоява.
— Сигурен ли си, че Аби не ни е излъгала?
— Отбих се в кабинета му днес следобед.
— Бил си при Болтс? — попитах, запъвайки се.
— Ъхъ, точно така.
— И си получил потвърждение? — повиших тон.
— Ъхъ. — Той ми хвърли бегъл поглед. — В известен смисъл.
Мълчах, страхувах се да си отворя устата.
— Разбира се, той отрече всичко и направо се разяри. Заплаши, че ще я съди за клевета, цялата програма. Но и аз знам това. А пък той знае, че аз знам.
Видях как ръката му се стрелна към външната страна на бедрото му и изведнъж ме обзе паника. Касетофонът.