— Ако правиш това, което ми се струва, че правиш… — бързо изстрелях.
— Какво? — попита той учуден.
— Ако си включил проклетия си касетофон…
— Ей! — запротестира той. — Исках да се почеша, окей? Господи, претърси ме, ако искаш. Накарай ме да се съблека, ако това ще те успокои.
— Не можеш да ми платиш достатъчно.
Той се разсмя. Репликата бе го развеселила съвсем чистосърдечно.
След това продължи:
— Искаш ли да знаеш истината? Започвам да се чудя всъщност какво се е случило с жена му.
Преглътнах и казах:
— Нямаше нищо съмнително във физическите данни. По дясната й ръка нямаше следи от барут…
Той ме прекъсна:
— О, разбира се. Тя самата е дръпнала спусъка. В това не се и съмнявам, но може би си заслужава да си зададем въпроса: „Защо?“ Може би ги е вършил тези неща от години. Може би тя е открила.
Той запали мотора и фаровете. Известно време колата се клатушкаше между къщите и след това излезе на улицата.
— Виж какво. — Явно нямаше намерение да ме остави на мира. — Не искам да си пъхам носа там, където не ми е работа. Или с други думи, това не е моята идея за забавление, докторке. Ти се виждаш с него, нали така?
Един травестит се поклащаше по тротоара, жълтата му пола се подмяташе около добре оформените му крака. Изкуственият му бюст бе висок, зърната изглеждаха твърди под стегнатата бяла блуза. Той обърна към нас безизразни очи.
— Често ли се виждате? — попита Марино отново.
— Да. — Гласът ми едва се чуваше.
— А миналия петък вечер?
В началото не можех да си спомня. Не можех да се сетя. Травеститът лениво се обърна и тръгна в обратна посока.
— Заведох племенничката си да вечеряме и след това на кино.
— Той беше ли с вас?
— Не.
— Знаеш ли къде е бил в петък вечерта?
Поклатих глава.
— Не се ли е обаждал или нещо такова?
— Не.
Мълчание.
— Мамка му мръсна — промърмори той с чувство на безсилие. — Ако само бях знаел за него тогава, ако само знаех това, което знам сега, щях да мина с колата покрай тях. Да проверя къде е. Мамка му мръсна.
Мълчание.
Той изхвърли угарката си през прозореца и запали отново. Пушеше цигара от цигара.
— Така. Откога се виждаш с него?
— От няколко месеца. От април.
— Само с теб ли се вижда или и с други жени?
— Мисля, че не се вижда с друга. Не знам. Явно има доста неща за него, които не знам.
Той продължи неумолимо като вършачка.
— Някога да си забелязвала нещо странно у него? Искам да кажа, нещо да не е в ред?
— Какво имаш предвид? — Усещах как езикът ми надебелява. Трудно изговарях думите, сякаш заспивах.
— Да не е в ред — повтори той, — искам да кажа в секса.
Замълчах.
— Някога да е бил с теб груб? Да се е опитвал да приложи насилие? — За миг замълча. — Какво представлява? Наистина ли е животното, което описа Аби Търнбул? Можеш ли да си представиш, че е способен на това, което е направил с нея?
Чувах гласа му и същевременно не го чувах. Мислите ми се появяваха и изчезваха, сякаш от време на време изпадах в безсъзнание.
— … като например агресия. Бил ли е някога агресивен? Забелязвала ли си нещо странно?
Образите. Бил. Ръцете му, които ме мачкат, раздърпват дрехите ми, грубо ме блъскат на кушетката.
— … Хора като него си имат начин на действие. Тях не ги интересува сексът като такъв. На тях им трябва да го получат със сила. Нали разбираш, трябва им завоевание…
Беше груб. Причини ми болка. Със сила вмъкна езика си в устата ми. Не можех да дишам. Това не беше той. Като че ли в него се бе вселил някой друг.
— И няма никакво значение, че е толкова привлекателен, че може да го получи винаги когато поиска. Нали разбираш? Хора като него не са в ред. Просто не са в ред…
Като Тони, когато се напиеше и когато бе сърдит.
— … Искам да кажа, докторке, че той е насилник. Знам, че не ти е приятно да го чуеш. Но, по дяволите, това е истината. Може и нещо да си забелязала…
Бил пиеше прекалено много. И когато беше пил, положението ставаше още по-лошо.
— … Непрекъснато се случва. Сигурно няма да ми повярваш, като ти разкажа колко често ме викат разни дами у дома два месеца след случката. Най-накрая се решават да разкажат на някого. Понякога някоя приятелка ги убеждава да разкажат какво се е случило. Банкери, бизнесмени, политици. Срещат някоя „мацка“ в бара, почерпят я с едно питие и й сипят малко приспивателно. Бум! Следващото, което тя си спомня, е как се събужда и животното е до нея в леглото, а през нея като бе ли е минал трактор…
С мен той никога не би си позволил подобно нещо. Държеше на мен. За него аз не бях просто обект, не бях непозната… Или просто е проявил предпазливост. Знам прекалено много. Номерът никога не би минал.