Да не би да намекваше, че аз съм виновна за това последно „изтичане на информация“? Да не би да ме обвиняваше, че съм разказала на някой репортер за неуспешното обаждане на 911?
Амбърги нямаше да получи от мен никакво обяснение. От мен той днес нямаше да получи абсолютно нищо, дори ако изпратеше хиляда бележки, дори ако се появеше лично.
— Сержант Марино е тук — добави Роуз, което съвсем ме довърши. — Искате ли да го видите?
Знаех за какво е дошъл. Всъщност вече бях направила копие от доклада си за него. Сигурно се бях надявала, че ще се появи по-късно, когато вече ще съм си тръгнала.
Подписвах една купчина токсикологични доклади, когато чух тежките му стъпки по коридора. Когато влезе, от тъмносиния му шлифер капеше вода. Рядката му коса бе залепнала за главата, а лицето му изглеждаше изтощено.
— За снощи… — започна той, когато се доближи до бюрото ми.
Погледът, който му хвърлих, бързо затвори устата му.
Чувствайки се неловко, той се огледа, разкопча шлифера си и бръкна в джоба за цигари.
— Навън вали като из ведро — промърмори. — До обяд би трябвало да премине.
Без да продумам, му подадох фотокопие от доклада за аутопсията на Хена Ярбъро, който включваше предварителните серологични проби, направени от Бети. Той започна да чете, без да придърпва стола от другата страна на бюрото ми — застанал прав, а от него се стичаше вода върху килимчето.
Когато стигна до общото описание, видях как очите му се заковаха някъде в средата на страницата. Когато ги вдигна и ме погледна, лицето му бе сурово.
— Кой знае за това?
— Почти никой.
— Комисарят виждал ли го е?
— Не.
— Танър?
— Той се обади преди малко. Казах му само каква е причината за смъртта. Не съм споменавала другите й наранявания.
Марино продължи да прелиства доклада още известно време.
— Някой друг? — попита той и ме погледна.
— Никой друг не го е виждал.
Мълчание.
— Във вестниците няма нищо — каза. — Няма и по радиото, и по телевизията. С други думи, нашият човек, на когото снасят информацията, не знае за тези подробности.
Хвърлих му смразяващ поглед.
— Мама му стара! — Сгъна доклада и го пъхна в джоба си. — Тоя тип е направо втори Джак Изкормвача.
После ми хвърли един поглед и продължи:
— Предполагам, че от Болтс няма и дума. Ако се появи, гледай да го отбягваш, да изчезнеш.
— А това какво би трябвало да значи? — При самото споменаване на името на Бил ми стана физически зле.
— Недей да разговаряш с него, не се виждай с него. Какъвто е там стилът ти. Точно сега не искам той да получава копие от доклада. Не искам да вижда този доклад или да получава каквато и да било допълнителна информация.
— Все още ли го подозираш? — попитах колкото може по-спокойно.
— Боже мой, вече изобщо не знам какво да мисля — отсече Марино. — Всъщност той е щатски прокурор и има право да получава каквато информация си поиска, окей? Но на мен хич не ми дреме, дори и да е губернатор на този щат. Не искам да знае нищо. Така че, моля те, направи всичко възможно да избегнеш всякакви срещи с него.
Бил нямаше да дойде. Сигурна бях, че няма и да се обади. Той знаеше какво бе разказала за него Аби, знаеше също така, че и аз бях присъствала и бях чула всичко.
— И още нещо — каза Марино, като закопча шлифера си и вдигна яката. — Ако ще ми се цупиш, цупи ми се. Но снощи аз просто си вършех работата и ако смяташ, че ми е доставило удоволствие, то тогава много грешиш.
Зад гърба му някой се покашля и той се обърна. Уинго стоеше на вратата нерешително, с ръце в джобовете на елегантния си бял ленен панталон.
По лицето на Марино се изписа отвращение; той бързо мина покрай Уинго и излезе.
Нервно подрънквайки с някакви монети, Уинго се приближи до бюрото ми и каза:
— Ъъъ, доктор Скарпета, във фоайето чака още един екип от телевизията…
— Къде е Роуз? — попитах аз и свалих очилата си. Клепачите ми сякаш бяха посипани с пясък.
В тоалетната или нещо такова. Ъъъ, да им кажа да си ходят или…
— Препрати ги в сградата отсреща — казах и добавих раздразнено: — Точно както препратихме предишния и по-предишния екип.
— Да, разбира се — промърмори Уинго, но не помръдна. Продължаваше нервно да подрънква монетите.
— Има ли друго? — попитах с пресилено спокойствие.
— Ами нещо, което бих искал да знам. Става дума за него, ъъъ, за Амбърги де. Нали той беше против пушенето и само вдигаше много пара против цигарите или го бъркам с някого?