— Възможно ли е информацията наистина да изтича от твоята служба?
— Някой отвън е проникнал в базата данни на нашия компютър. Това означава, че е възможно. Или по-точно казано, това ме поставя в незащитима позиция.
— Освен ако не откриеш кой наистина го е направил — каза той сухо.
— Не виждам никакъв начин това да стане — отговорих и го подтикнах: — Ти си разговарял с Амбърги.
Той срещна погледа ми.
— Да. Но смятам, че придава прекалено голямо значение на думите ми. Никога не бих си позволил да твърдя, че информацията, която, казват, изтичала от твоята служба, е причина за последните две убийства. С други думи, че ако не се бяха появили тези репортажи, двете жени биха били живи. Това не съм го казвал.
Бях сигурна, че облекчението, което чувствах, се изписва на лицето ми.
— Но ако Амбърги или някой друг смята да раздухва историята с така нареченото изтичане на информация, което може и да е от твоя служебен компютър, аз за съжаление ще съм в състояние да направя много малко. В интерес на истината действително съм убеден, че има съществена връзка между репортажите и действията на убиеца. Ако се използва вътрешна информация за написването на сензационни материали и огромни заглавия на първа страница, то Амбърги — или който и да било друг — може да вземе обективното ми изказване и да го използва като оръжие срещу твоята служба. — Хвърли ми един дълъг поглед. — Разбираш какво искам да кажа, нали?
— Искаш да кажеш, че не можеш да обезвредиш бомбата — отговорих и усетих как настроението ми спадна.
Той се наведе напред и направо изрече:
— Искам да кажа, че не мога да обезвредя бомба, която дори не виждам. Каква бомба? Да не намекваш, че някой нарочно ти е поставил клопка?
— Не зная — отговорих предпазливо. — Но знам, че градската управа ще си има страхотни неприятности заради това, че Лори Питърсън е набрала деветстотин и единадесет точно преди да бъде убита. Чете ли вестниците?
Той кимна и в очите му проблесна интерес.
— Амбърги ме извика, за да обсъдим този въпрос много преди тазсутрешната история — продължих. — Танър беше там. Болтс също. Казаха, че може да стане скандал, че може да се стигне до съд. Точно тогава Амбърги разпореди всяка информация за пресата да минава през него. На мен ми се забраняват всякакви коментари. Той каза, че според теб изтичането на информация в пресата и репортажите, които се пишат на базата на тази информация, стимулират действията на убиеца. Подложена бях на подробен разпит по повод изтичането на информация, на възможността източникът да е моята служба. Нямах избор — трябваше да си призная, че някой е проникнал в нашата база данни.
— Ясно.
— Докато ставаше всичко това — продължих, — у мен започна да се затвърждава обезпокояващото впечатление, че ако наистина избухне скандал, той ще се върти около моята служба и нейната дейност. Изводът: аз съм попречила на следствието, може би дори косвено съм причинила смъртта на още жени… — Тук замълчах. После гласът ми постепенно се извиси: — С други думи, струва ми се, че ще се стигне дотам никой да не обърне внимание на гафа с обаждането на телефон деветстотин и единадесет, защото всички ще са прекалено заети да си изкарват яда на Службата на главния съдебен лекар и на мен лично.
Фортозис мълчеше.
Добавих безпомощно:
— Може би си създавам излишни емоции, без да имам основателна причина.
— А може би не.
Не това исках да чуя.
— На теория — обясни той — положението би могло да е точно такова, каквото току-що описа. Щом има хора, които насочват нещата в тази посока, защото искат да спасят собствената си кожа. Съдебният лекар е фигура, която лесно може да опере пешкира. Като цяло, обществеността не знае с какво се занимава един съдебен лекар, хората имат доста неприятна представа, едни доста ужасни впечатления. Поначало те се противопоставят на мисълта някой да реже трупа на любимия човек. За тях това е осакатяване, последно унижение…
— Моля те — прекъснах го аз.
Той меко продължи:
— Разбираш какво имам предвид.
— По-ясно не би могъл да се изразиш.
— Жалко, че някой е успял да проникне в компютъра ти.
— Господи! Още малко, и ще започна да мечтая за времето, когато използвахме пишещи машини.
Фортозис се загледа през прозореца.
— Нека за момент вляза в ролята на адвокат, Кей. — Погледът му се върна към мен, лицето му стана сурово. — Бих ти препоръчал да бъдеш много внимателна. Но също така да не се вживяваш в тази работа прекалено много и да не позволяваш да се отклони вниманието ти от следствието. Мръсните политически игри или страхът от тях могат да разстроят човека до такава степен, че той да започне да прави грешки, като по този начин спестява на противниците си усилията сами да ги изфабрикуват.