— Заради Аби Търнбул.
— Да.
— Ако тя е била набелязаната жертва — продължих, — какъв по-добър начин да шокира града и да се появи по националните новини от това да убие първокласната журналистка, която е отразявала предишните му убийства.
— Ако Аби Търнбул е набелязаната жертва, фактът, че изборът е паднал на нея, ми се струва нещо доста лично. Първите четири са били убийства на безлични, непознати жени. Убиецът не е познавал жените, той ги е дебнел. Те са били жертви на шанса.
— Резултатите от ДНК-пробите ще покажат дали е бил същият човек — казах, избързвайки да пресека потока на мислите му, защото вече предполагах накъде бие. — Но аз съм сигурна. Не мога да повярвам и за секунда, че Хена е била убита от друг, от някакъв човек, който е преследвал сестра й.
— Аби Търнбул е известна личност — продължи разсъжденията си Фортозис. — От една страна, се питам, ако наистина тя е била набелязаната жертва, възможно ли е убиецът да е направил тази грешка да убие сестра й вместо нея? От друга страна, ако набелязаната жертва е била Хена Ярбъро, фактът, че е сестра на Аби, не е ли прекалено голямо съвпадение?
— И по-странни неща са се случвали.
— Разбира се. Нищо не е сигурно. Можем цял живот да гадаем и пак да не стигнем до нещо конкретно. Защо това е така, а онова еди-как си? Да вземем например мотива. Дали той е бил малтретиран от майка си и така нататък, и така нататък. Дали иска да си го върне на обществото, да демонстрира презрението си към света? Колкото по-дълго съм в тази професия, толкова повече се убеждавам в нещо, за което повечето психиатри не искат и да чуят. А то е, че голяма част от тези хора убиват просто защото това им доставя удоволствие.
— Аз достигнах до този извод доста отдавна — избухнах.
— Мисля, че убиецът от Ричмънд се забавлява — продължи той спокойно. — Много е хитър, предварително обмисля всичко. Рядко допуска грешки. Нямаме работа с някакъв психически неадекватен тип с увреждане на предното ляво полукълбо. Той със сигурност не е психически ненормален. Той е сексуален садист — психопат с ниво на интелигентност над средното, който умее достатъчно добре да се интегрира в обществото, за да поддържа приемлива обществена роля. Смятам, че има добра работа в Ричмънд. Не бих се учудил, ако се занимава с някаква дейност или има хоби, чрез което влиза в контакт с хора, наранени или изпаднали в беда — хора, които лесно би могъл да контролира.
— Какъв вид дейност например? — попитах с безпокойство.
— Може да е всякаква дейност. Бих се обзаложил, че е достатъчно умен и компетентен, за да е способен да се занимава с каквото си поиска. Лекар, адвокат, индиански вожд. — Сякаш чух гласа на Марино.
— Променил си мнението си — напомних на Фортозис. — Първоначално смяташе, че убиецът може да е рецидивист или психически болен, а може би и двете. Човек, който току-що е бил освободен от психиатрия или от затвора…
Той ме прекъсна:
— В светлината на последните две убийства, особено ако е замесена Аби Търнбул, вече изобщо не смятам, че е така. Престъпниците с психически отклонения рядко, а по-често никога не притежават необходимите качества, за да съумяват многократно да се изплъзват от полицията. Според мен ричмъндският убиец е опасен, вероятно от години извършва убийства в други градове и успява да се изплъзне от полицията точно толкова успешно, колкото и сега.
— Смяташ, че той се мести на ново място, извършва няколко убийства в продължение на няколко месеца и след това отново се мести?
— Може и да не е така — отвърна той. — Може да е достатъчно дисциплиниран, за да се премества на ново място и да изчаква да му потръгне на новата работа. Възможно е да мине доста време, преди да започне. Когато започне обаче, не може да спре. И при всяка нова територия му трябва все повече и повече, за да задоволи нуждите си. Става все по-дързък, започва да губи контрол. Присмива се на полицията, доставя му удоволствие фактът, че целият град се занимава с него чрез пресата — възможно е също и чрез избора на жертви.
— Аби — промърморих аз, — ако наистина тя е трябвало да бъде следващата жертва.
Той кимна.
— Това беше нещо ново, най-безразсъдната му стъпка до момента — ако наистина е искал да убие полицейски репортер, който е постоянно в центъра на общественото внимание. Това щеше да е най-доброто му изпълнение. Може би има и други елементи, отправни точки, проекции. Аби пише за него материали и той смята, че има някакви лични отношения с нея. Доразвива мисловно тези отношения. И яростта и фантазиите му се съсредоточават върху нея.