Фрактурите на пръстите й бяха следствие от жестоко извиване; костите бяха брутално изкълчени. Той бе запушил устата й, бе я завързал и след това бе счупил всичките й пръсти един по един. За това нямаше никакъв мотив, освен желанието му да й причини непоносима болка и да я накара да вкуси от това, което й предстоеше да изпита.
И през цялото време тя е била обхваната от паника поради недостига на въздух. Паника, защото ограничаването на притока от кръв е спукало кръвоносните й съдове като балони, а от това главата й сякаш е щяла да експлодира. След това я е насилил практически във всяко отвърстие.
Колкото повече се е борила, толкова повече се е затягал шнурът около врата й. Най-накрая е изпаднала в безсъзнание за последен път и след това е умряла.
Знаех как е протекло всичко. Знаех какво е сторил той на всичките жени.
Той се питаше какво знам. Беше арогантен. Беше параноик.
Всичко бях вкарала в компютъра, всичко, което бе сторил той на Пати, Бренда, Сесил… Описание на всяко едно нараняване, всяка възможна улика, която бяхме намерили, всяка лабораторна проба, която бях изискала.
Дали той четеше думите, които бях издиктувала? Дали четеше мислите ми?
Плоските ми обувки силно изкънтяха по празния коридор, когато се обърнах и побягнах към кабинета си. В изблик на неистова енергия изсипах съдържанието на портфейла си и започнах да ровя. Най-накрая измъкнах визитната картичка — мръснобяла, със заглавката „Таймс“, написана с релефни готически букви в средата.
На гърба с несигурна ръка бяха написани няколко думи с химикалка.
Набрах номера на Аби Търнбул.
Насрочих среща за следобед, защото, когато разговарях с Аби, тялото на сестра й бе още в моргата. Не исках Аби да се появява в сградата, преди Хена да е изнесена и поверена на погребалното бюро.
Аби дойде навреме. Роуз тихо я въведе в стаята ми и аз също така тихо затворих и двете врати.
Изглеждаше ужасно. Лицето й бе почти сиво и по него личаха дълбоки бръчки. Косата й бе пусната и бе бухнала над раменете. Носеше измачкана бяла блуза и зеленикава пола. Когато запали цигара, забелязах, че ръцете й треперят. Някъде дълбоко в пустотата на очите й се спотаяваше мъка и ярост.
Започнах с думите, с които обикновено се обръщах към близките на жертвите, чиито случаи ми бяха поверени.
— Причината за смъртта на сестра ви е задушаване, причинено от стягане на врата.
— Колко? — Тя изпусна треперлива струя дим. — Колко дълго е живяла, след като… след като я е нападнал?
— Не мога да преценя с точност. Но физическите данни показват, че смъртта вероятно е настъпила бързо.
Но не достатъчно, само че това не го казах. Бях намерила влакна в устата на Хена. Значи устата й е била запушена с нещо. Извергът е искал тя да остане за известно време жива, но да мълчи. Съдейки по количеството загубена кръв, бях класифицирала нараняванията й като перимортални, което означава, че са били нанесени около момента на настъпването на смъртта. Изтичането на кръв в съседните тъкани, след като убиецът е използвал ножа, беше много малко. Възможно бе тогава тя вече да е била мъртва. Или в безсъзнание.
Но по-вероятно бе събитията да са протекли по по-ужасен начин. Подозирах, че шнурът от щорите се е затегнал около врата й, когато тя рязко е изпънала крака, реагирайки на болката.
— Имаше петехиални кръвоизливи на конюнктивите, на кожата на лицето и врата — казах аз. — С други думи, спукване на малките повърхностни кръвоносни съдове на очите и лицето. То е причинено от натиск, от запушването на шийките на вратните вени при затягането на шнура около врата.
— Колко дълго е останала жива? — попита Аби отново с равен глас.
— Няколко минути — повторих аз.
Повече от това не смятах да й казвам. На Аби сякаш малко и олекна. Тя търсеше утеха в надеждата, че сестра и се е мъчила кратко време. Някой ден, когато случаят приключи и Аби щеше да е силна, тя щеше да научи истината. Господ да й е на помощ, но тя щеше да научи за ножа.
— И това е всичко? — попита тя с треперещ глас.
— Това е всичко, което в момента мога да кажа — казах аз. — Съжалявам. Много съжалявам за Хена.
Известно време тя седя и пуши, дърпайки нервно от цигарата, сякаш не знаеше къде да дене ръцете си. Дъвчеше долната си устна, опитвайки се да спре треперенето и.