— Не се е затрил, зад дивана е.
— Сигурен ли си?
— Да, сигурен съм… пък и във всеки случай няма да ни трябва. Достатъчна е само бухалка за крикет. Ще вземем и бейзболната бухалка на съседите, разбрано? — Той се изсмя ехидно. — Като ги поразмахаме тия сладуранки, няма как да ни откажат!
— Става.
— Става.
— А така.
Планирахме всичко за следващия следобед. Взехме бухалките, преговорихме си всичко, дето трябваше да го запомним и бяхме пределно наясно, че няма да стане. Даже и Руб беше наясно.
Но на другия ден все пак отидохме до зъболекаря и — за първи път при някой от нашите обири — даже влязохме вътре.
А там ни очакваше шок, защото зад бюрото седеше най-прекрасната стоматологична сестра, която сте виждали някога. Сериозно! Тя пишеше нещо с писалката си, а аз не можех да откъсна очи от нея. Зарежете бейзболната бухалка, дето я мъкнех — съвсем забравих за нея. Обир не се състоя. Ние с Руб само стърчахме там.
Руб и аз, и стоматологичната сестра заедно в стаята.
— След малко ще ви обърна внимание — изрече тя учтиво, без да вдига поглед. Боже всемогъщи, тя беше красавица! Съвършена! Бляскава!
— Ей… — прошепна й Руб тихо-тихо, та да го чуя само аз и никой друг. — Ей… Това е обир.
Тя не го чу.
— Тъпа смотана крава! — Той ме погледна и поклати глава. — Вече и един зъболекар да не можеш да обереш! Боже, накъде е тръгнал тоя свят?
— А сега… — Тя най-сетне вдигна очи. — Какво ще обичате, момчета?
— Ъ… — Почувствах се неловко, ама какво друго да кажа? Руб изобщо не каза нищо. Мълчание. Трябваше да го наруша. Усмихнах се и тотално сдадох багажа. — Ъ-ъ, дойдохме да се запишем за преглед.
И тя се усмихна.
— Кога предпочитате?
— Ъ-ъ, утре?
— В четири удобно ли е?
— Аха — закимах, като се чудех.
Тя се втренчи в мен. Проникваше с поглед в душата ми. Чакаше отзивчиво.
— А как се казвате?
— А, да — отвърнах, глуповато захилен. — Камерън и Рубен Улф.
Тя го записа, усмихна се пак и тогава забеляза бухалките за крикет и бейзбол.
— Потренирахме малко. — Вдигнах бейзболната бухалка.
— Посред зима?
— Нямаме пари за футболна топка — намеси се Руб. Имахме топки и за европейски, и за американски футбол някъде из задния двор. Той ме затика към вратата. — Утре пак ще дойдем.
Тя ни пусна щастливата си усмивка, с която ни казваше, че е тук, за да ни помогне, и произнесе:
— Хайде, чао.
Задържах се за миг и казах:
— Чао.
„Чао“.
Нещо по-свястно не можах ли да измъдря?
— Ти бе, паралитик смотан! — сгълча ме Рубен, когато пак излязохме навън. — Преглед! — изхленчи той. — Дъртият иска да му ухаем на цветя и рози, ама хич не го е еня зъбите ни дали са чисти. Дреме му на него за зъбите ни!
— А кой ни закара там, а? Хайде с това да почнем. На кого му хрумна великата идея да оберем зъболекаря? Не на мен, приятел!
— Добре де, добре. — Рубен се облегна на стената. Покрай нас се нижеха коли.
— И за какъв дявол ти трябваше да шепнеш? — Вече бях решил, че като съм го притиснал до стената, най-добре е да го довърша. — Само дето „моля“ не каза! Тя тогава можеше и да те чуе! „Ей, това е обир!“ — изимитирах го шепнешком. — Жалка работа!
— Добре де, издъних се! — сопна се Руб. — Ама и тебе не те видях да размахваш бухалката! — Сега Руб взе преднина, защото пак се върнахме на темата какво съм оплескал аз, за разлика от него. — Хич не се и пробва да я размахаш, приятел… Беше се захласнал по блондинката с големите сини очи и зяпаше… гърдите й!
— Не е вярно!
Гърди.
Той с кого се занасяше?
Да ми говори по тоя начин!
— Охо, да! — не спираше да се смее Руб. — Видях те аз, копеленце мръсно!
— Долни лъжи! — Само дето не бяха. Докато вървяхме по главната, разбрах, че съм влюбен в красивата руса стоматологична сестра. Вече си фантазирах как лежа на зъболекарския стол, а тя се е надвесила над мен, седнала в скута ми, и ме пита: — Добре ли ти е, Камерън? Хубаво ли ти е?
— Страхотно — щях да отговоря. — Страхотно.
Ей…
— Ей! — сръчка ме Руб. — Ти слушаш ли ме?
Обърнах се пак към него. Той продължаваше да приказва.
— Що не ми кажеш откъде, да го вземат дяволите, ще ги намерим тия пари за преглед? — Той се позамисли, когато продължихме по пътя за вкъщи и ускорихме крачка. — Не, най-добре да го отменим.
— Не — запънах се аз. — В никакъв случай, Руб!
— Малък перверзник! — беше отговорът му. — Зарежи я сестрата. Сигурно докато си приказваме, тя прави оная работа с господин доктора.