Работата е там, че даже не мразя ченгетата. Честно казано, дори ми е малко жал за тях. За тези шапки. И тази каубойска сбруя на кръста. За необходимостта да изглеждат строги и в същото време дружелюбни и достъпни. Винаги да си пускат мустаци (най-вече мъжете, но понякога и жените), та да им придават авторитет. Да правят всичките тези лицеви опори, коремни преси и набирания в полицейската академия, преди да получат официално разрешение отново да ядат понички. Да казват на хората, че някой от семейството им току-що е бил размазан в катастрофа… Списъкът става прекалено дълъг, така че по-добре да спра дотук.
— Виж го онова прасе с кремвиршката — посочва Руб.
И изобщо не му пука, че полицаите са виснали тук като смрад. Нищо подобно. Тъкмо обратното, Руб се запътва право към ченгето с мустаците и плувналата в сос кремвиршка. Двама са. Онзи с кремвиршката, а второто ченге е жена. Брюнетка с прибрана под шапката коса (само бретонът й пада съблазнително над очите).
Приближаваме се и се почва.
Рубен Л. Улф:
— Как си днес, старши?
Ченгето с кремвиршката:
— Бива, приятел, а ти?
Руб:
— Кефиш се на кремвиршката, а?
Ченгето, дъвчейки:
— И още как! А теб те кефи да гледаш ли?
Руб:
— Много! И колко струва?
Ченгето, преглъщайки:
— Кинта и осемдесет.
Руб, с усмивка:
— Пладнешки обир.
Ченгето, отхапвайки:
— Знам.
Руб започва да се забавлява:
— Май трябва да затвориш тая лавка.
Ченгето, със сос по устата:
— Май трябва да те затворя тебе.
Руб, посочвайки соса по устата му:
— За какво?
Ченгето се усеща и избърсва соса:
— Щото си много отворен.
Руб, почесвайки се нагло по чатала, поглежда към полицайката:
— Къде я намери?
Ченгето вече също се забавлява:
— В закусвалнята.
Руб я поглежда и продължава да се драпа:
— За колко?
Ченгето, довършвайки кремвиршката:
— Кинта и шейсет.
Руб спира да се дръгне:
— Пладнешки обир.
Ченгето се опомня:
— Ей, не се отваряй много!
Руб, изпъвайки дрипавата си бархетна риза и панталоните:
— Взеха ли ти пари за соса? За кремвиршката питам, де.
Ченгето се размърдва. Мълчание.
Руб го доближава:
— А?
Ченгето, неспособно да скрие истината:
— Двайсет цента.
Руб, смаян:
— Двайсет цента! За соса?
Ченгето, явно разочаровано от себе си:
— Знам.
Руб, прямо и чистосърдечно, или поне едното от двете:
— Не трябваше да вземаш, ей така, заради принципа. Къде ти е самоконтролът?
Ченгето:
— Ти май се опитваш да ме предизвикаш?
Руб:
— Няма такова нещо.
Ченгето:
— Сигурен ли си?
Тук разменяме смутени погледи със съучастничката му — кестенявата полицайка, и аз си я представям без униформата. Само по бельо.
Руб отговаря на ченгето:
— Да, господине, сигурен съм. Не се опитвам да ви предизвикам. С брат ми просто се наслаждаваме на този прекрасен мрачен ден и се възхищаваме от бързите животни, които обикалят пистата. — Голямо плямпало. Само глупости ръси. — Престъпление ли е?
На ченгето започва да му писва:
— Защо приказваш с нас все пак?
Със съучастничката му отново си разменяме погледи. Бельото й е хубаво. Представям си го.
Руб:
— Ами, просто…
Ченгето, сприхаво:
— Просто какво? Какво искаш?
Полицайката изглежда страхотно. Зашеметяващо. Тя е във ваната. Мехурчета. Изправя се. Усмихва се. На мен. Разтрепервам се.
Рубен, широко ухилен:
— Ами, мислехме си дали не можете да заложите вместо нас…
Полицайката, от ваната:
— Майтап ли си правиш?
Аз, цепейки водата с глава, изскачам на повърхността:
— Това някакъв майтап ли е, Руб?
Руб ме плясва през устата:
— Не се казвам Руб.
Връщам се към реалността:
— Извинявай, Джеймс, лъскач такъв!
Ченгето, с омазания плик от кремвиршката в ръка:
— Какво е лъскач?
Руб, потресен:
— Боже милостиви, това не е истина! Колко може да е тъп човек?
Ченгето, с любопитство:
— Кажи де, какво е лъскач?
Ортачката му, която е над метър и седемдесет и сигурно поне четири пъти седмично използва фитнеса на участъка:
— Всяка сутрин го гледаш в огледалото.
Тя е висока, стройна и великолепна.
Смига ми.
Аз не мога да обеля дума.
Руб:
— Много точно казано, съкровище.
Невероятно сексапилната полицайка:
— Кого наричаш съкровище, любовнико?
Руб не й обръща внимание и се обръща към невежия полицай, който дори не знае какво е „лъскач“: