— Вие сте толкова дяволски здравомислеща — отвърна набързо той — и права, разбира се.
Сирен облегна лакти на коленете си и подпря брадичката си на тях. След малко каза:
— Истина ли е, че сте бил в двореца?
— Да, за известно време.
— Разкажете ми.
— Какво искате да знаете?
— Как изглежда? Какъв човек е кралят? Толкова ли е красива Ла Помпадур, колкото разправят, и толкова изискана? Харесваше ли ви там?
— Дворът е отегчителна церемония, но е вълнуващ, защото се чувства дъхът на властта във всяко кътче. Кралят, както и повечето монарси, е напълно егоцентричен, но е човек с известни възможности, ако може да бъде накаран да ги използва. Помпадур е приятно създание с изключителен вкус за мебелировка и дрехи, но е лош съдия по отношение на мъжете. Колкото до това дали ми е харесвало там — понякога да, понякога — не. Там не е мястото, където бих избрал да прекарам целия си живот.
Прямотата на коментара му можеше да се приеме за комплимент, или за това, колко пренебрежима я смята. Сирен се намръщи:
— Това е измяна, мосю, нали? Мисля, че човек е длъжен да бъде заслепен.
— Измяна е да се търгува с англичаните, а не да се надсмива на славата на Версай.
— Мислех, че сме свършили с тези англичани преди четири месеца, когато всички говореха за…
— Може да има мир в Европа, но не и тук.
— Отделил сте време да размишлявате за това, какво става в колонията? Не го очаквах.
Той я погледна накриво:
— Не съм такъв дворцов плъх, че да не знам за проблемите ви тук.
— Очевидно не, но ви уверявам, че има много, които нямат ни най-малка представа и ни най-малка грижа, когато пристигнат.
Главният въпрос беше борбата за новия голям континент, въпреки че този проблем създаваше множество дребни безредици, като например враждата с индианците. В продължение на години англичаните, които населяваха земите западно от Каролина въоръжаваха и обучаваха чоктау и други малки южни племена против французите. Френското правителство с голям ентусиазъм им отвърна в този дух. През изминалата есен най-известният платен наемник на англичаните, Червената обувка, беше предаден от собственото си племе в усилието да се преустанови конфликтът. Това не помогна.
Имаше много случаи, особено напоследък, сред фермери от Германското крайбрежие, работещи за Джон Лоу, който поддържаше доставянето на зеленчуци в Ню Орлиънс. Ню Орлиънс загуби и своя непрежалим майстор по танци мосю Баби в престрелка с диваци. И все пак най-голямо отражение даваха трудностите на търговията.
Търгуването с англичаните беше забранено с писмо на краля и практикуването му се считаше за измяна. От друга страна, заради икономиите от страна на короната и корупцията във френската система за доставки, стоките, които се изпращаха в колонията бяха не само по-некачествени от английските, а и в недостатъчно количество. Имаше моменти, когато французите в Луизиана биха оголели и обосели, ако не беше търговията с англичаните. В допълнение на това и индианците започнаха да проявяват дискриминация. Те предпочитаха червените и сини платове и металните съдове и сгъваемите ножове на британците, макар и френските фаянсови произведения и брендито да имаха голям успех.
Но ако индианците предпочитаха английски стоки, то те трябваше да получат това, което искат, тъй като кожите, получени от диваците бяха далеч по-ценни от всичко останало в колонията. Приятелски настроените към французите индианци се бяха заклели да убият всеки английски търговец, който дойде при тях, но единственото нещо, което пречеше на хитрите френски търговци за пренасяне на английски стоки беше трудността да се стигне до английските кораби — кораби, на които не се разрешаваше да навлизат по Мисисипи. Луизианското индиго далеч превъзхождаше индигото, което расте навсякъде по света и много се търсеше в Англия. Ако успееше да стигне до английските кораби, човек можеше да замени няколко торби от превъзходния прах срещу стоки, които разменени за кожи, можеха да осигурят семейството за цяла година. Такива французи се наричаха търговци. По-точното им название би било контрабандисти. Бретонови също бяха от това независимо и безстрашно племе.
Търговията с англичаните при тези обстоятелства беше, разбира се, измяна. Опитите да се спре бяха яростни, на първо място, защото главнокомандващите обикновено се радваха на изключителни търговски условия за техните области, получени чрез фаворитизиране или чрез подкупи, плащани на губернатора или жена му. Но войниците, които изпращаха да вършат работата бяха толкова недисциплинирани или некомпетентни, че не беше никакъв проблем да се избегнат. Родени и израснали в Новия свят, прекарали по-голямата част от живота си в диви места, Бретонови можеха да извлекат полза от знанията и уменията си, на които бяха научили Сирен.