Сирен не жалеше за изгубените перспективи. Имаше време, когато щеше с радост да приеме съпруга, избран за нея, ако беше млад и изглеждаше добре. Но нещата се промениха. Както беше казала на Гастон, съпругът не представляваше нищо друго, освен нов надзирател. Понякога си мислеше за балове, приеми и маскаради, но тъй както никога не беше вкусвала тези удоволствия, беше способна да ги пожертва без особени съжаления. Най-голямото й желание бе да е свободна, свободна да се разпорежда с живота си, да напусне и създаде свое собствено място. Знаеше, че може да направи това чрез търговията.
Не й тежеше трудът. Пиер никога не беше считал баща й за сигурен настойник и винаги я вземаше на търговските експедиции. След второто пътуване тя взе активно участие, помагайки при избора на стоките, за които се пазаряха мъжете, пресмятайки цените и количествата, така че Бретонови да не бъдат измамени. Пиер и Жан имаха обширни познания за кожите и цените и можеха да правят сложни сметки наум, но както и повечето мъже, израснали в дивата Ню Франс, те можеха да четат малко, а с писането бяха още по-зле. Заради уважението им към нейните знания и помощта, която им оказваше с молива, след една година Пиер й даде няколко паунда индиго, което да изтъргува с англичаните за стъклени гердани, гребени, метални огледала и малки железни чайници. После тя продаде тези неща на индианките в селата на чоктау за изработени кожени облекла, плетени кошници и няколко малки кожи. Накрая беше разменила индианските стоки на пазара в града с голяма печалба, достатъчно да купи два пъти повече индиго, отколкото й беше дал Пиер.
Активността й не остана незабелязана. Приятелите на Пиер и Жан сред общността на контрабандистите, тези, с които пиеха и играеха в гостилницата на пътя, се смееха и дразнеха двамата мъже, че ги предвожда дама. Пиер и Жан едва се подсмиваха, свиваха рамене и подрънкваха допълнителните монети, които бяха прибрали в портфейлите си с нейна помощ.
Но тя беше ограничена в бизнеса си от необходимостта винаги един от семейство Бретон да бъде до рамото й, когато сключва сделките, независимо дали е в Английски лагер, индианско селище или в града. Особено на индианките това се струваше изключително смешно, питаха каква ценност беше скрита в нея или какво престъпление беше извършила, за да я държат толкова изкъсо. Сирен не виждаше в това нищо смешно.
Ключът й бе даден от Гастон. Девственица — така я беше нарекъл той. В крайна сметка това, което те пазеха беше, или поне така изглеждаше, нейната девственост. Ако тя вече не бъде чиста, недокосната, нямаше да има нужда от тези безпокойства. Колко просто било!
Да се отърве от неудобната непорочност щеше да представлява трудност. Доколкото никакъв мъж не беше допускан до нея, защото беше девствена, то трябваше да си остане такава, защото на никой мъж не се разрешаваше да я приближи.
Изключение правеха самите Бретон. Не можеше нищо да се каже за това, дали някой от тях нямаше да позволи да бъде прелъстен, но тя отхвърли мисълта още преди да се е появила. Дори и двамата братя да не бяха толкова по-възрастни от нея, в това имаше нещо неестествено, може би защото беше живяла толкова дълго с тях. Гастон можеше и да е на подходяща възраст, но тя работеше и се държеше с него по-скоро като с брат, отколкото като с потенциален любовник.
Идеалната възможност, разбира се, би бил Рене Льомоние. Имаше много причини за това — възрастта, репутацията му на развратник, близостта му… но за съжаление това бе невъзможно. Даже и да можеше да остане насаме с него за достатъчно дълго време, той просто физически не беше в състояние да го направи.
Но толкова по-добре. Въпреки чувството, че такава идея би й осигурила контрол над собствения й живот, независимо от особената топлина, която нахлуваше в нея при мисълта да помоли Льомоние за такава услуга, тя знаеше достатъчно добре, че никога няма да дръзне да го направи. Решението може да беше практично, но бе твърде дръзко. Сигурно съществуваше и друг начин да постигне известна независимост.
Въпреки това идеята не беше напълно отхвърлена. Тя се утаи на дъното на съзнанието й — тайно развлечение за останалата част на деня. Изплуваше на мига, когато се случваше да погледне към малката стаичка и мъжа, който лежеше вътре, също и когато братя Бретон оставиха Гастон да я пази и отидоха за няколко часа в града. Мисълта изплува в съзнанието й и когато се приготвяше да си ляга.
Обикновено си топлеше вода и се къпеше в уединението на каютата си. Но откакто Льомоние беше дошъл в съзнание, тя го правеше набързо на тъмната палуба, използвайки вода от реката. И сега, връщайки се в каютата, тя протегна ръце към догарящия огън, докато Бретонови окачваха хамаците и развиваха постелките си. После Пиер угаси лулата, което беше сигурен знак, че е готов за лягане и тя се премести в кабинката си за спане.