— Вие сте, предполагам, мосю Бретон?
Пиер се поклони по най-добрия начин, който умееше.
— Точно така, мадам. А това са брат ми Жан и мадмоазел Нолте, за която се грижа.
Сирен, покланяйки се, не можа да се въздържи да не отправи стреснат поглед към Пиер. От него се излъчваше повече възпитание, отколкото тя изобщо някога можеше да си представи.
Мадам Вудрьой наклони глава в грациозно кимване.
— Очарователно. Вярвам, че вие мадмоазел, сте тази, на която се дължи запазването живота на мосю Льомоние. Имате благодарността на неговите приятели.
— Това не е нищо. Ако влезете, сигурна съм, че ще бъде щастлив да ви види.
— Колко мило — промърмори маркизата, но от сухия й тон се разбра, че е имала точно такова намерение. Тя погледна непокритата коса на Сирен, повдигайки вежди, докато минаваше покрай нея, за да влезе. Вътре веждите й отлетяха още по-високо при вида на спартанската мебелировка и Рене, лежащ на постелката си.
Сирен не знаеше какво е очаквала, но все пак беше озадачена от раздразнения поглед на Льомоние, когато съзря дамата. Миг по-късно тя се чудеше дали не си го е въобразила, докато той се усмихваше и поздравяваше посетителката си с нещо като поклон, повдигайки се на един лакът и я молеше да го извини, задето не може да стане.
— Рене, скъпи, какво облекчение е да ви видя добре — сковано изрече маркизата. — Страхувах се от най-лошото, когато изпратихте съобщение, че ще останете тук.
Раздразнението се върна върху лицето му, но той го прогони. Отметна тъмните вълни на косата си, пръснати по челото му.
— Съкрушен съм, че съм ви създал тревога. Простете ми.
— Да, наистина. Винаги, както знаете. — Мадам Вудрьой се огледа за стол. Когато Сирен придърпа малкото столче, жената се настани на него подчертано внимателно. То проскърца под тежестта й. Маркизата нямаше нужда от подплънки на бедрата. Тя беше определено пълна с трапчинки по белите си ръце и двойна брадичка над късия врат. Очите й бяха големи и магнетични, а устата — по-скоро малка и стисната от неудоволствие, когато се обърна да погледне Сирен.
В отговор на подканящото повдигане на главата й, Сирен побърза да каже:
— Сигурна съм, че ще пожелаете да говорите с мосю Льомоние насаме, мадам. Моля да ни извините.
И като се обърна, направи знак на Пиер и Жан, които стояха вътре, да напуснат.
— Сирен, почакай — извика Рене. — Няма нужда. Ще ми бъде приятно, ако останеш.
Тя се обърна от изненада. За пръв път той беше използвал името й, вместо по-официалното — мадмоазел, и за пръв път й говореше с такава дълбока топлота в гласа. Тя посрещна погледа му с въпрос в очите. Той се направи, че не забелязва и посочи към другото столче.
— Започвам да разбирам какво ви задържа тук — каза мадам Вудрьой.
— Така ли? — отговори Рене със задоволство, гледайки Сирен.
— Трябваше да знам, че има замесена жена. С вас не би могло да бъде другояче.
Той погледна по-възрастната жена и каза:
— Колко малко ме познавате!
— Достатъчно добре!
Сирен се чувстваше неудобно от обвинението на жената и от странното поведение на Рене и изчакваше в несигурност дали да си тръгне с Бретонови или да остане. Тя се изправи и възропта:
— Уверявам ви, че е само заради раните му.
— О, без съмнение — отвърна дамата, без да погледне към нея. — Е, вироглавецо, липсвахте ни.
— Много сте мила, бих се чувствал нещастен, ако не беше така.
— Кога се връщате?
— Това зависи от много неща — отговори уклончиво той с учтиво изражение на лицето.
— Разбирам — каза мадам Вудрьой, хвърляйки още един поглед към Сирен.
— Мога да реша да стана воажор.
— Наистина ли?
— Трябва да правя нещо сега, когато съм тук, в колонията.
— Сигурно семейството ви…
— Без съмнение, но да живееш на издръжка не е привлекателно. Освен това, никога не съм обичал безделието.
— Малцина тук са онези, които се интересуват от нещо друго. Защо вие да сте различен?
— Извратено от моя страна, нали? Но открих в себе си желание да видя повече от дивите места, какво става там, да открия възможностите им.
Мадам Вудрьой седя известно време безмълвна и намръщена. Накрая каза:
— Започвам да разбирам.
— Имам ли благословията ви?
— Как бих могла да ви я откажа? Но ще внимавате за себе си, тъй като сте ценно допълнение към нашата компания.
— Винаги съм внимателен.
— Това бих желала да оставя под въпрос! Ако наистина бяхте, нямаше да лежите тук на пода в този момент.