— Дай да видим този джентълмен — каза Пиер, когато Сирен свърши.
Той взе свещта и с тежки стъпки се запъти към стаята на Сирен. Като държеше светлината високо, той дръпна кафявата завеса, която единствена й гарантираше някаква самостоятелност и погледна към мъжа. Сирен дойде след него, заедно с останалите. Почувства трескаво движение от едната си страна и се обърна да види Жан Бретон, който се прекръсти, гледайки дългата фигура върху дюшека. Тя се намръщи озадачено на страха, отразен върху лицето му. Бащата на Гастон, улавяйки погледа й, се усмихна и сви рамене.
— Това е Рене Льомоние, да — каза Пиер. Той още веднъж размени дълъг поглед с брат си.
— Очакваше ли да не е той? — Имаше нещо, което Сирен не разбираше. Подозрението правеше тона й остър.
По-възрастният Бретон се обърна, лицето му издаваше вълнение:
— Възможно е. Но кажи как стана така, че той е на корабчето? Защо не е изнесен на брега, а оттам в квартирата му?
— Можеше да мине цяла вечност, докато намерим помощ, а той се нуждаеше от незабавни грижи.
— Можеше и Гастон да свърши това. Нали така?
Гастон изпъшка, усещайки се като риба на сухо. Сирен, хвърляйки му скришен поглед, подхвърли коварно:
— Не искаш ли Льомоние на кораба?
— Не искам мъже тук, както добре знаеш! Особено пък такива като него…
— Той едва ли е в състояние да представлява някаква заплаха!
— Те винаги са заплаха тези, дори в гроба! Гастон, ти помогна на Сирен, нали? Ти й позволи да домъкна този човек на корабчето?
Гастон беше неспособен да лъже — това беше едно от най-привлекателните му качества. Можеше да преувеличи истината относно атрибутите на някоя жена, наистина, но това не беше същото. Във всеки случай, изглежда за него наистина почти всички жени бяха красиви.
Младежът овеси къдравата си глава:
— Не бях тук през цялото време, чичо Пиер.
— О!
— Нямаше ме някакъв си половин час, не повече! Откъде можех да знам, че Льомоние ще бъде хвърлен в реката?
— Щеше да видиш, ако беше на поста си.
В спокойните думи прозвуча предупреждение за присъдата. Щеше да има наказание. Търпението на Сирен се изпари:
— Какво значение има? Човекът е тук и е зле ранен! Трябва да направим нещо — да изпратим за лекар или поне да уведомим някой какво му се е случило.
— Тя е права — каза Жан, поглеждайки брат си. — Няма да е редно да го оставим да умре.
— Боя се, че е така — каза Пиер с въздишка. — Гастон, доктора!
Докторът, човек със съмнителна компетентност и силна привързаност към брендито, но единственият, който можеше да бъде убеден от краля да приеме този пост в изгнание — най-после дойде. Отдавна се беше съмнало. Той свали превръзката, която беше направила Сирен, и я направи отново не много по-различно. Огледа очните ябълки на пациента и езика му, обяви, че има треска, направи му силно кръвопускане и си отиде.
Беше прав по отношение на треската. Тя продължи през целия ден. Сирен бършеше лицето на пациента си и горната част на тялото му с влажна кърпа, за да го облекчава от температурата. Неговата неподвижност и липса на реакции я тревожеха, и въпреки че вършеше всекидневните си задължения в кухнята, тя коленичеше до постелята му отново и отново.
Странно, но не можеше да мисли за Рене Льомоние като за развратник и скандалджия, докато лежеше там. Имаше такава сила в лицето му, в ъгловатата форма на челюстта, в издадената брадичка. Широкото чело загатваше за изключителна интелигентност. Устата му беше твърда, белязана с извита като полумесец линия от едната страна, сякаш нещо го развеселяваше, но никъде не откри признаци за похот в чертите му. Нито пък тялото му приличаше на тяло на мъж, отдаден на задоволяване на прищевките си. Раменете и гърдите му бяха мускулести, а коремът — плосък и стоманено твърд, без грам тлъстина.
Тя среса косата му, когато изсъхна, надявайки се, че така ще прилича по-малко на удавник. Не беше толкова трудно, колкото си мислеше, тъй като беше късо подстригана, за да може по-добре да стои под джентълменската перука, която обикновено носеше — без съмнение, същата перука, която беше спасила черепа му от счупване, макар че сигурно бе паднала, когато са го хвърлили във водата. Жалко беше, че покриваше косата си, тъй като тя се къдреше назад по очарователен начин, с блестяща синьо-черна мекота.
Бретонови не напуснаха корабчето през този ден, а останаха наблизо — поправяха капаните, плетяха мрежи, дялкаха пирони и други необходими дреболии. Гастон изглеждаше потиснат. Какво му се случи за отклонението от задълженията никой не каза, но той беше изведен на кея от двамата мъже предната нощ и сега се движеше с известна скованост и се облягаше на стола само с много голямо внимание.