— Наистина бих могла да поотложа малко нещата, щом е абсолютно наложително. В края на краищата, тези обици са загубени толкова отдавна. Но сякаш имам чувството, че точно сега е моментът да започнем търсенето. А нещо ми подсказва, че и ти трябва да се включиш. Наистина не мога да го обясня, но усещам, че е неизбежно. Вярвам на интуицията си.
— Даваш ли си сметка, че финансирането на тази малка експедиция само по себе си ще е грандиозно начинание? Две седмици в планините с хранене, настаняване и бензин няма да излезе много евтино. Можеш ли да си го позволиш?
— Вече съм осигурила бюджета. Аз съм прилично преуспяваща писателка, Гидеон, и те уверявам, че мога да поема сметките за това начинание. Колкото до мен — ще го сметна за годишна ваканция.
— Искаш да прекараш годишната си ваканция в копаене и ровене в мръсотиите заради нещо, което вероятно дори не съществува, така ли?
— Трябва да се научиш да мислиш оптимистично, Гидеон — каза тя сериозно. — Обиците съществуват и ние ще ги открием.
— Кажи ми, Сара, винаги ли убеждаваш някой мъж да те придружава по време на годишните ти ваканции?
— Е хайде, не бъди саркастичен. Откровено казано, никога досега не съм срещала мъж, който да си заслужава усилието. А то си е усилие, нали? Не си давах сметка, че ще се окаже така трудно.
Гидеон я гледаше със странен и озадачен поглед.
— А аз заслужавам това усилие, защото мога да ти покажа как да разгадаеш картата, така ли?
Сара се нацупи и почеса котката зад ушите.
— Не съвсем. Може би. Разбира се, че имаш повече опит от мен с карти на заровени съкровища. Но не съм съвсем сигурна дали си ми необходим само по тази причина. Трудно е да се обясни. Знам само, че искам да си с мен. По някакъв начин Цветята, картата и ти сте свързани.
Той я погледна с недоверие.
— Да не би да си екстрасенс или нещо такова?
— Не съм, разбира се.
— Сигурна ли си?
— Ти се шегуваш, нали? Не се тревожи, аз съм съвсем нормална. Просто съм със силно развита интуиция. Ето един пример. Веднага, щом започнахме да си кореспондираме, почувствах, че много ще те харесам. Надявам се, че и ти изпитваш същото към мен.
— Ще бъда прям, Сара Флийтуд. Аз дори не съм си задавал въпроса какво изпитвам към теб.
— Е, не е задължително да вземеш решение в този момент.
— Така ли? Колко утешително звучи.
Тя се усмихна лъчезарно и извади от огромната си чанта лист и химикалка.
— Ще ти запиша името на мотела, в който съм отседнала. Само на няколко километра оттук надолу по пътя — тя набързо написа нещо на листа и му го показа. — Знаеш ли го?
Той погледна листа с неохота.
— Зная го, естествено. Около нашия малък град няма кой знае колко мотели. И какво?
— Предлагам да дойдеш да ме вземеш около шест часа и да вечеряме заедно. Един служител от мотела ми каза, че наблизо има приятен ресторант. Ще се чувствам по-спокойна, ако уговорим подробностите около нашето съдружие, докато вечеряме.
— Докато вечеряме.
— Ти не вечеряш, така ли? — Сара нежно вдигна Елора от скута си и я сложи на пода. Котката мъркаше с видимо удоволствие.
— Да, вечерям. Но не е в това работата. А в това, че…
— Не се притеснявай, аз плащам — Сара взе чантата си. — Моля те, Гидеон! Това е много важно за мен, а освен това съм сигурна, че ако обмислиш всичко, ще поискаш да се присъединиш към търсенето на Цветята. Имаш ли някакви други планове за тази вечер?
— Ами ако ти отговоря, че имам среща?
Сара остана като ударена от гръм.
— Верно? И през ум не ми е минавало такова нещо.
Наистина ли имаш среща?
— Не — изръмжа Гидеон.
— Чудесно! Тогава всичко е уговорено. Ще те чакам в шест — Сара тръгна към вратата, изваждайки ключовете на колата от джоба си. — Само ми дай тази възможност, Гидеон — подхвърли тя, вече до вратата. — Зная, че ще те убедя. И няма да загубиш, обещавам ти. Готова съм да ти платя доста прилична сума. Ще ти послужи да си посрещнеш разноските по отоплението на тази къща.
Тя му махна с ръка за сбогом. Той още седеше на масата в кухнята. След това тя заслиза пъргаво по стъпалата. Мачу Пикчу не се беше помръднал от своя трон. Само поотвори очи като две цепки, докато Сара внимателно го заобикаляше.
— Всичко е наред, звяр. Зная какво правя. Ще се погрижа за него — тя се усмихна на котарака и тръгна към колата си.
Гидеон седеше неподвижно, докато веселото мъркане на малкия компактен двигател на колата й заглъхна в далечината. След това той погледна към Елора.
— Знаеш ли, тя ми прилича на теб. Натрапи ни се по същия начин, както ти се натресе преди една година на мен и на стария Мачу. И какво, дявол да го вземе, да правя сега?