Разбира се, не трябваше да забравя, че Сара Флийтуд не го очаква само заради обикновената среща за вечеря. Тя търсеше пет чифта обици, известни като Цветята на Флийтуд. А това беше достатъчно, за да направи нетърпелива, която и да е жена.
— Закъсня — информира го тя, докато пресичаше паркинга. Високите й токчета чукаха по паважа по начин, който му се струваше изненадващо привлекателен. Навяваше му асоциации с нежни женски въздишки и внезапно избухнала страст посред нощ.
Подразнен от собствените си мисли, той се опита да се откъсне от еротичните си видения. Погледна часовника си.
— Само пет минути. Да не би да възнамеряваш да ме уволниш заради някакви си пет минути?
Тя се разсмя. Смехът й беше гърлен и красив. Скочи в колата, без да изчака той да й отвори.
— Да не би това да означава, че вече си решил да ми позволиш да те назнача?
Той се настани зад волана и завъртя ключа на таблото.
— Обмислям.
— Тогава всичко е уредено — Сара се облегна, явно сияеща от задоволство.
— Не съвсем — очевидно се боеше да даде категоричен отговор. Завъртя кормилото и насочи колата навън от малкия паркинг. — Само казах, че обмислям. Ще ти съобщя решението си, когато съм готов.
— Добре, добре. Така да бъде. Междувременно, аз съм гладна. Дали в този ресторант, който се казва „Дивата вода“, има спагети?
— Не съм обърнал внимание. Когато ходя там, си поръчвам риба. Това е специалитетът на заведението.
— Може да хапнем малко спагети и рибни блюда, лингвини с миди или нещо от този род.
Той я стрелна с поглед, изпълнен с възхищение.
— Не бих се изненадал. Дори и да ги няма в менюто, главният готвач светът ще обърне, но ще приготви нещо специално.
Очите на Сара се разшириха от учудване.
— Наистина ли мислиш така? Сигурно е много любезен този главен готвач. Как се казва?
— Морт.
— Морт. Ще го запомня. Колко симпатичен мъж.
— Още не си го виждала и съвсем не си сигурна дали ще си направи труда да ти приготви нещо специално — без съмнение ще си направи труда, поправи се Гидеон мислено. В Сара Флийтуд имаше нещо, което принуждава мъжете да й изпълнят това, което иска от тях, само за да видят удоволствието, което ще се изпише на лицето й.
Дали всички мъже или само аз? — попита се Гидеон с внезапно сполетяло го лошо предчувствие.
Опитваше се да я изучава крадешком, а тя гледаше накъсаната крайбрежна ивица, която пробягваше край тях. Даваше си сметка, че проверява дали първото му впечатление е било погрешно. Но преценка му от ранния следобед сега не претърпя някаква драстична промяна.
Предположи, че е на около тридесет години, с една-две години повече или по-малко, макар да изглеждаше по-млада. Ясните й, дълбоки очи с цвят на лешник и сега бяха така неспокойни, както и когато за първи път й беше отворил вратата, а фините й черти на малка вълшебница — все така вълнуващи.
Опънатата й червена копринена рокля леко загатваше изящно тяло, изненадващо чувствено. Светлокафявата й коса беше изпъстрена със златисти нишки. Изключително гъста, беше я сресала така, че да открива челото, и вързана отзад на опашка, която се разливаше на каскади. С тази прическа успяваше да изглежда стилна, а не — младежки палава. Цялата излъчваше някакво строго изящество, поради което всичко, което би облякла, щеше да изглежда стилно на нея.
И все пак с нещо му напомняше за Елора. За миг той съжали, че не си е сложил връзка. Изведнъж се почувства недостатъчно добре облечен със своите джинси и бяла риза.
— Гледката е великолепна, нали? — попита Сара, отделяйки се неохотно от стъклото. — Ще използвам този декор за някоя от книгите си. Великолепен фон за романтична история с напрегната фабула. С много драматични ситуации и неизбежни опасности. Къде живееше, преди да се преместиш във Вашингтон, Гидеон?
— Ту тук, ту там.
— А-ха. Уморен от света скитник, който накрая решава да се установи на едно място. Така и предполагах. А какво работеше, преди да започнеш да издаваш „Иманярство“?
— Това-онова.
— Обзалагам се, че си се занимавал с търсене на съкровища, но истински.
Той я погледна раздразнено.
— Какво те кара да мислиш така?
— Е, както вече разбрахме, ти не си сериен убиец, а не те виждам в ролята на търговски агент. Така че какво друго остава от професионалната ти биография, което би могло да стои зад думите „това-онова“?
— Може да е неспособността ми да задържа хубавата си работа по-дълго!
— Ами! Ти би могъл да се справиш с всичко, което поискаш. Ако си искал да задържиш някоя банална работа, щял си да успееш. Но аз не те виждам като обикновен човек, Гидеон. Ти приличаш на героите от моите книги, а аз никога не пиша за обикновени хора.