Гидеон веднага разбра, че тя се преструва.
— За това, че са те оставили пред олтара. Защо да си била ти виновна?
— А, да. Ами, защото е трябвало да го предвидя — тя пак отпи от виното.
— Ти вече ми каза, че не си екстрасенс. Как тогава би могла да го предвидиш?
— За човек, който неотдавна изрази мнението, че се държа прекалено агресивно, не е ли този засилен интерес към личния ми живот твърде неочакван?
— Приеми всичко това като интервю. Аз все още не съм взел окончателно решение дали да приема предложението ти за работа.
Сара се усмихна.
— И ако ти отговоря на този въпрос, какво повече ще научиш за мен като твой работодател?
— Не бих могъл да кажа, докато не чуя отговора.
Тя забарабани с пръсти по масата, като обмисляше думите му.
— Трудно е да се обясни. Просто осъзнах, но късно трябвало е да разбера, че Ричард всъщност не е искал да се жени за мен. Той се беше влюбил в мен след едно разочарование и само си е въобразявал, че иска да се ожени за мен.
— А ти какво изпитваше към него?
— Ами… трябва да знаеш, че бях в такъв период от живота си, когато се опитвах да възприема съвсем обективно връзката ни. Бях убедена, че мъжът на моите мечти е една фикция и че ако очаквам да го намеря, само ще се разочаровам. Ричард беше мъжествен, очарователен и наистина симпатичен. Свързваха ни много общи неща. Той безумно ме ухажваше. Беше много романтично.
— И какво се случи?
— Вечерта преди сватбата бившата му жена решила, че е направила грешка, и му се обади. Аз си мислех, че отива на ергенски купон. На нещо такова. А той отишъл на среща с нея. Както и да е, на следващия ден не дойде в църквата. Всяко зло за добро, разбира се. Представи си, ако бяхме се оженили и след това да се разколебае.
— Този Ричард ми се струва истински негодник…
— Това, естествено, може да бъде една от гледните точки. Аз самата съм склонна да я приема — в очите на Сара светеха закачливи пламъчета. — Причината, поради която това преживяване ме разтърси, беше, че преди никога не бях допускала подобна грешка. Ако бях се вгледала по-внимателно, щях да разбера многобройните предупреждения и признаци, че той все още е емоционално ангажиран с бившата си жена. Затова по-късно се почувствах като идиотка.
Гидеон я гледаше замислено.
— И си се изплашила, ето какво е станало. Винаги си разчитала на интуицията си, а този път тя те е подвела.
— Не е вярно. Нали това се опитвам да ти обясня — интуицията ми си беше съвсем намясто, но аз не й обръщах внимание.
— Изплашила си се. Трябва да ти бъде за урок, за да не се доверяваш толкова на прословутата си интуиция. Но се обзалагам, че никакви изводи не си направила от това свое преживяване.
За първи път, откакто Сара се беше появила като вихрушка в живота му, тя изглеждаше истински раздразнена.
— Виж какво, Гидеон…
— Забрави го тогава — каза той. — Това има отношение само към незначителния въпрос дали да ме наемеш като консултант за търсенето на съкровището.
— Нима?
Най-после той започваше да чувства желание да се надприказва с нея. Във всеки случай, макар и за кратко, като че ли дори започваше да я бие по остроумие.
— Да, има отношение — потвърди той. — Очевидно е, че не можеш да разчиташ на мен повече, отколкото на онзи негодник Ричард.
— Въобще не може да става сравнение, в никакъв случай!
— Откъде знаеш?
— Зная.
— Интуицията ти го подсказва, нали? — присмя й се той.
— Да, подсказва ми го, дявол да го вземе. Не ми се подигравай, Гидеон!
— Не съм и помислял такова нещо.
Тя го погледна сърдито.
— Все пак, каквото и да направиш, само не се превръщай в човек, който винаги поучава.
— Боже опази! — той се облегна и започна бавно да върти в ръцете си чашата с виното. Стига, помисли си той. Достатъчно се е опитвал да я накара да обмисли решението си за целия този проект. Не разбираше защо трябва да си прави труда. Може би, просто за да види докъде стига нейната убеденост.
— Това беше единственото нещо, което ме притесни наше, да знаеш — каза тя накрая.
— Пак загубих логиката на мислите ти. Какво беше единственото нещо, което те притесняваше?
— Че може да се окажеш от тези хора, които обичат да поучават. Тази ти склонност се прокрадваше тук-там в някои от писмата. Но това е съвсем малък недостатък и, сигурна съм, можем да не му обръщаме внимание в работата.
— Наистина ли мислиш така? — Гидеон срещна закачливия й поглед. Неопределената напрегнатост, която се набираше у него от няколко часа, изведнъж се превърна в силно желание да я грабне в прегръдките си и да покори поне частица от женското й самочувствие, което се четеше в очите й. Знаеше как точно ще я целуне. Напористо, дълбоко и много дълго.