— Да, точно така мисля. Да речем, че те попитам дали си опитал онази рецепта за приготвяне на макарони от просо, която ти изпратих миналия месец, какво би отговорил?
— Не съм. Магазините тук не се снабдяват чак с такива специални неща като макарони от просо.
— Трябваше да ми кажеш. Щях да ти изпратя.
— Мислех да го направя — призна си той. — Но ти се появи на прага ми, преди да се наканя да ти пиша. — Нямаше смисъл да й казва, че всичките рецепти, които тя му беше изпратила през последните четири месеца, бяха грижливо прибрани в едно чекмедже в кухнята. Редовно ги изваждаше оттам и ги четеше, но всъщност никога не беше се опитал да приготви някое от ястията.
— Ясно.
Гидеон я наблюдаваше внимателно.
— Твърдо си решила да търсиш Цветята, така ли?
— Определено да.
— А какво ще правиш, ако не се съглася да дойда?
— Гидеон, аз разчитам на твоята помощ.
— По-добре престани с тези благородни приказки. Те ни ми действат — и още как дяволски му действаха. Тя въздействаше на цялото му тяло. — Да имаш някаква представа колко струват обиците? — попита той сякаш между другото.
— Не точно, но съм сигурна, че струват много. Всеки чифт е направен от различни скъпоценни камъни. Единият е направен от сапфири, другият — от рубини, третият — от диаманти, четвъртият — от опал, а петият — от перли. Според преданието Емелина е знаела, че никога няма да се омъжи и решила сама да си купи такива бижута, каквито би й подарил богат съпруг. Искала да докаже, че за да се къпе в разкош, не й е необходимо да има мъж. Че може всичко сама да постигне.
— И ти смяташ да я последваш, така ли?
Сара се намръщи.
— Не съвсем. Не мисля, че ще ме разбереш. Цветята на Флийтуд са част от историята, от моята лична история.
— Тези обици за теб са се превърнали в идея фикс, пили?
— Те са семейна ценност. Естествено е да ме интересуват.
— Разбира се. Семейна ценност. Тяхната цена в пари изобщо не те вълнува, нали? Просто имат само историческа стойност. И сигурно ще ми кажеш, че не възнамеряваш да ги продадеш, ако ги намериш?
Сара внимателно остави чашата си на масата. Смехът напълно беше изчезнал от очите й.
— Какво е всичко това? — попита го тя тихо. — Мислиш, че ще се възползвам от теб ли? Че съм алчна за злато? Някаква хитра безсрамница, която иска бързо да забогатее?
— Не съм казал такова нещо.
— Не е нужно да го казваш — очите й се присвиха. — Защо не погледнеш нещата от малко по-различна гледна точка, Гидеон. За разлика от повечето търсачи на съкровища, аз поне съм тръгнала по следите на богатство, което ми принадлежи.
— Мислиш така, защото обиците са принадлежали на някаква жена от вашия род, която е живяла в края на деветнайсетия век. Смяташ ли, че това ти дава право да имаш претенции над тях?
— Имам право на такива претенции повече от когото и да било.
— Трябва да ти кажа нещо. Едно толкова старо съкровище принадлежи на този, който е достатъчно умен да го намери и изрови.
— Смятам аз да бъда достатъчно умна, за да го намеря и изровя.
— Знай това от мен — аматьорите никога не намират истински съкровища. Само ще си загубиш времето, Сара.
— Бях права. Ти наистина обичаш да поучаваш.
Гидеон вдигна поглед и видя, че Бърнис идва към масата им.
— Нека да сменим темата. Рибата ни идва.
Сара погледна нагоре с крайно огорчение и се облегна назад.
— Не бих искала да разваля апетита ти.
— Няма да ти се удаде.
Последва дълго потискащо мълчание. Гидеон реши, че няма да заговаря пръв. Сьомгата беше хубава, както винаги. Морт наистина готвеше добре.
— Гидеон?
— Да?
— Нали не мислиш, че съм евтина, хитра използвачка, само защото искам да намеря Цветята? Наистина ли смяташ, че се опитвам да те използвам?
Той остави вилицата си.
— Не зная точно какво да мисля. Възможно е последните четири месеца да си се опитвала да установиш такива отношения с мен, че накрая, когато ме помолиш да ти помогна, аз да не мога да ти откажа и да ме наемеш срещу по-малко заплащане.
— По дяволите! Никога не ми е минавало през ум, че можеш да видиш нещата в такава светлина. Толкова бях сигурна, че…
Той отново взе вилицата си.
— Ти си необикновена жена, Сара. И това са учтивите думи, с които мога да те определя. Всъщност засега не зная още каква си.
— Аз наистина малко избързах и изнасилих нещата — каза тя с неестествено равен глас.
— Не бих казал.
— Тогава това означава ли, че не се интересуваш от Цветята и не искаш да ми помогнеш?
— Не съм казал такова нещо.