И ето я сега — попаднала в капана на прегръдката му, която се оказа по-съкрушително интимна от всичко, което бе изпитала. Но това е само една целувка, спореше тя сама със себе си. Обаче никой никога не я беше целувал така. Та това беше първата й целувка от Гидеон! Същият Гидеон, в когото бавно и невъзвратимо се беше влюбила през последните няколко месеца.
Гидеон, оживелият герой от нейните съкровени мечти!
Само дето той не се възприемаше в същата светлина. И не стига това, ами гледаше на нея като на натрапница.
— Гидеон! — едва се откопчи тя, за да произнесе името му. Обхвана раменете му с трескаво желание, събирало в нея в продължение на четири месеца и заплашващо да прелее.
— Ти си така деликатна и крехка — промълви той почти до устните й. Ръцете му неспирно се движеха с невероятна чувственост, изучаваха формите на тялото й и му донасяха ново усещане. — Бих могъл да те прекърша.
— Не се притеснявай — сега, когато най-сетне той я докосна, тя не можеше да разсъждава. Притискаше се до него все по-силно и по-силно, ръцете й се обвиха около врата му, а главата й се отметна на седалката. Това, което изпитваше, беше чудесно — той беше от плът и кръв, реален — толкова истински. През цялото време чувстваше, че не е възможно да се излъже в него. Може би и той най-сетне започваше да осъзнава същото.
Устата му отново се приближи към нейната. Целувката му беше много по-пленителна и от най-смелите й мечти. Усещаше в него вълнуващ, опияняващ глад, на който тя отвърна веднага. Почувства как зъбите му леко захапват долната й устна и тя цялата затрепери.
Той я държеше в желязна прегръдка, сякаш се страхуваше, че може да я изгуби. Едната му ръка се плъзна надолу по бедрото й, като я притискаше нежно. Тя очертаваше с разперени пръсти контура на широките му рамене, вкусвайки с наслада очертанията на силните му, гладки мускули. Мъжествеността му и физическата му сила я привличаха като магнит. Тя леко се раздвижи под сладката му тежест.
— Сара? — гласът му прозвуча дрезгаво.
В отговор тя нежно изстена — лек, сподавен израз на удоволствие и желание.
— Всичко е наред, Сара — каза той рязко. — Няма защо да се преструваш.
Сара застина, сякаш я поляха с вода. Неистово се опита да се съвземе от разчувстването си и да се опомни, да събере мислите си.
— Да се преструвам? — задъха се тя. — Какво искаш да кажеш?
— Вече ти обещах да ти помогна в търсенето на обиците. Не се чувствай задължена да ми се отплащаш по този начин.
Сара започна да се извърта френетично, за да се освободи от прегръдката му. Той не я пускаше, но тя успя да освободи едната си ръка. Замахна с нея като луда към лицето му.
Ударът обаче не стигна до предназначението си. Гидеон хвана китката й в момента, когато дланта й се оказа на по-малко от три сантиметра от целта.
— Всичко си има граници, мадам. Проклет да бъда, ако ти позволя да ме удариш.
— Пусни ме! — сега тя беше уплашена, като за първи път си даваше сметка колко е уязвима.
— Ти започна, нима вече си забравила?
— Махай се, Гидеон. Върни се в голямата си студена къща при котките. Нямам нужда от твоята помощ, за да намеря обиците. И сама ще се справя.
Той я погледна — безпомощно впримчена в ръцете му. В очите му светеха опасни, неразгадаеми чувства. Сара затаи дъх.
Тогава много бавно я освободи.
Тя не се подвоуми. Измъкна се бързо от седалката и сграбчи дръжката на вратата.
— Чакай! — Гидеон се наведе през седалката и я хвана за китката като с белезници в момента, когато тя се опита да излезе от колата.
— Пусни ме!
Суровите черти на лицето му се стегнаха.
— Ти май си много темпераментно същество? Успокой се. Казах, че ще ти помогна и ще го направя. Според теб как трябваше да тълкувам това, което се случи преди няколко минути, като се хвърли в прегръдките ми?
— Не би трябвало да го тълкуваш като нещо долно, евтино или подло от моя страна, уверявам те — Сара беше вперила студен поглед в жълтата светлина над вратата на стаята си в мотела. — Доста съм импулсивна, когато става дума за малки прегръдки — просто проява на добри чувства.
— Не мисля, че това, което се случи между нас, беше само проява на добри чувства.
— Ти беше този, който се опита да го превърне в нещо повече. И след това имаше дързостта да ми кажеш в очите, че… когато… когато аз… Няма значение.
— Би ли приела, ако ти кажа, че съжалявам? — помоли се той меко.