— Къщата си беше чудесна, докато дойде тя. Изобщо не ми се виждаше студена, преди тя да влезе тук и да си отиде — казваше той на котките.
Мачу само помръдна с уши, без да си направи труда да отвори очи. Елора се понамести и се настани по-удобно.
— Не се обиждайте, но вие двамата май не сте от най-разговорливите на света.
Гидеон стана от дивана. Взе чашата с коняк и отиде до масата, където бяха наредени шахматните фигури. Безцелно заопипва дървените им форми и след това ги пренареди в малко по-различни позиции.
Мачу изръмжа въпросително.
— Мислиш ли, че щеше да се спазари с Джейк Савидж, ако този негодник беше жив, Мачу? Савидж винаги е знаел как да се отнася към жените. Никога не би се провалил като мен. Щеше да я примами направо в леглото си.
Мачу не му отговори, а само го наблюдаваше съсредоточено със студени като скъпоценни камъни очи.
— Ти и аз май не сме надарени с много чар, а, приятелю? — Гидеон разглеждаше новото положение на фигурите. Сега надмощие имаха тези от неговата страна на дъската. — Но Савидж го няма, а аз съм тук. А тя иска Цветята. Аз мога да я заведа при тях. Въпросът е в това, дали искам да се забърквам с нея? На нас всичките и така ни е добре.
Елора вдигна глава и измяука тихо.
— Дявол да го вземе, защо ми се струва, че къщата е студена. Та вече е почти лято.
Гидеон Трейс се озова на вратата на Сара, преди тя да успее да се облече с бели джинси и лимоновожълта блуза. Тя умишлено го накара да почака, докато си вдигаше косата навита настрани над едното й ухо. Чак тогава да отиде да му отвори.
— Здравей — любезността й се изчерпа с този поздрав.
Той изглеждаше още по-едър, застанал на вратата и студената, сива светлина на новия ден.
— Добро утро — Гидеон се подпря с ръка на касата на вратата и попита: — Взе ли вече решението?
— Изненадана съм, че чак толкова нямаш търпение.
Той й се усмихна едва забележимо.
— Зная, че съм подранил. Страхувах се, че ако закъснея, ти ще се измъкнеш и ще тръгнеш за Цветята без мен.
— Щях да се измъкна само до магазина за кафе — тя се обърна, за да си вземе якето, като добре съзнаваше, че той оглежда стаята й. Тя изведнъж се притесни от безпорядъка — нощницата й беше на купчинка на леглото, от отворения куфар се подаваше дълъг чорап, а тоалетните й принадлежности бяха в пълен хаос на масичката пред огледалото. Тя бързо затвори вратата.
— Ще закусвам с теб — каза Гидеон. — Нямах възможност да хапна вкъщи.
— Сам си си виновен — тя заключи вратата и тръгна да пресича улицата към малкото кафене отсреща. Вътре се виждаше светлина. Отдясно тесният двупосочен път завиваше и се губеше някъде сред обгърнатите с мъгла дървета.
— Още не ти е минало, нали? — Гидеон крачеше след нея, с ръце в джобовете на якето си от овча кожа.
Сара не каза нищо. Седнаха в едно сепаре в ъгъла на кафенето. Тя дълго изучава с поглед Гидеон, като през главата й минаваха всички мисли, надежди и мечти от самотните й нощи. Опита да се отърси от чувството на копнеж, което я обземаше, и реши да говори спокойно и логично. От моя страна — вече никаква импулсивност, обеща си тя наум.
— Нека бъдем наясно — започна тя. — Ти мислиш, че съм интересчийка, която иска да постигне това, което си е наумила, чрез секс, а в същото време поставяш условие, че ще ми помогнеш, ако получиш единия чифт обици, нали?
Големите му ръце обхванаха чашата на масата. Очите му срещнаха нейните, без да се отклонят.
— Ще ти помогна да намериш обиците. Уговорката е направена.
— Така. В такъв случай излиза, че и двамата сме интересчии, нали? Най-сетне имаме нещо общо.
Той я гледаше втренчено така, както Мачу Пикчу би гледал някоя мишка.
— Значи започваме да търсим заедно. Сделката е уговорена, нали?
— Разбира се. Защо не? Дойдох при теб, преди всичко, защото не разбирам нищо от търсене на съкровища. А ти разбираш. Това те прави много полезен за мен, ето защо искам да се спазарим за твоите умения. Тъй като ти твърдиш, че няма никаква вероятност да намерим обиците, аз ще бъда абсолютно на загуба в тази сделка, нали? Щом няма никаква печалба, няма да има какво да разделяме с теб.
— Виждам, че тази сутрин си влязла в ролята на малък костелив орех. И запиши в протокола — това не ти отива. — Гидеон отпи от кафето си.
— Повече ли ти харесвам в ролята на малка интригантка и съблазнителка?
Той се усмихна насила.
— Май ти поразроших перцата, а?
Тя го погледна свирепо.
— Вчера направих сериозна грешка, като постъпих по този начин. Сега го разбирам. Трябваше още от началото да се държа делово и сдържано. За съжаление такова поведение противоречи на природата ми.