— Успях да забележа.
— Това не означава обаче, че когато си поставя за цел, не мога да се държа делово и сдържано.
Той я погледна с открито недоверие.
— Така ли мислиш?
— Разбира се. И от сега нататък приемам точно такова поведение — сдържано, делово, като зрял човек. Никакви глупости. За мен ще бъдеш просто делови партньор и ще се отнасям към теб като към партньор — тя му подаде ръка през масата. — И така, господин Трейс, сключихме сделката.
Той погледна протегнатата й ръка и бавно я хвана, за да се ръкува. Тя му позволи да стисне пръстите й за секунда и бързо измъкна ръката си на безопасно разстояние.
— А какво ще правиш с котките?
Той сви рамене.
— Нищо няма да им стане за една седмица. И преди съм ги оставял сами. Съседът ми ще ги храни и ще им сипва вода.
— Колко време ти е необходимо за подготовка? Аз се приготвих снощи.
— Изведнъж стана много нетърпелив за търсенето.
— Кога искаш да тръгнем?
Тя си пое въздух.
— Ще бъда готова, щом си платя сметката в мотела.
— Чудесно. Ще пътуваме с моята кола. А твоята можеш да оставиш у нас.
Сара го погледна. Питаше се дали наистина има точна интуиция или е просто луда.
Половин час по-късно тя плащаше сметката с кредитната си карта в офиса на мотела, а Гидеон я чакаше на паркинга, облегнат на бронята на колата си със скръстени ръце.
— Близка приятелка ли сте на Трейс? — дребният служител отправи любопитен поглед през прозореца и отново погледна към Сара. Той беше слаб, плешив мъж на около шейсет години, с кафяви панталони от изкуствена материя и износено поло. Беше достатъчно любезен, но явно проявяваше изострен интерес към местните клюки.
— Ние сме само съдружници — отговори му Сара хладно, докато се подписваше с обичайните неразбираеми завъртулки.
— Съдружници, а? Не знаех, че Гидеон има съдружници. Мислех, че издава съвсем сам списанието си за търсене на съкровища.
Сара се усмихна надменно.
— Той работи като мой консултант. Аз правя някои проучвания върху иманярството за една книга.
— Така ли? Колко интересно! Никога не бях виждал жив писател. С изключение на Гидеон, разбира се. А и той не пише точно книги, само статии за това негово списание. И какво, двамата ще пътувате заедно, така ли?
— По работа.
— Ясно. По работа — служителят се изкиска съучастнически. — Де да имаше такава работа по мое време. Е, поне този път Трейс няма да пътува сам по тази негова работа.
Думите му накараха Сара да спре, точно когато се обръщаше, за да си тръгне.
— Пътувал ли е и преди?
— Ами разбира се. Поне веднъж в годината се дига и изчезва за известно време. Понякога за около месец — служителят намигна. — Веднъж го попитах къде е ходил и той ми отговори — на почивка. Да не би с теб да си е прекарвал почивките през всичките тези години?
— Не мисля, че това е ваша работа — Сара затвори вратата, сякаш за да прекъсне кудкудякащия смях на служителя.
Като я видя, Гидеон се изправи и отпусна ръцете си. Намръщи се.
— Притесни ли те старият Джес?
— Не бих казала.
— А защо така се залива от смях?
— Мисли се за много остроумен.
Подкараха и двете коли към голямата стара къща, кацнала на стръмния бряг. Мачу Пикчу седеше кротко на най-горното стъпало и лениво наблюдаваше Гидеон, докато прехвърля багажа на Сара в своята кола. Елора се въртеше наоколо, а грациозната й походка изразяваше деликатна загриженост. Сребристосивата котка се навърташе около Сара, мотаеше се из краката й, сякаш се молеше да я вземе на ръце.
Когато Сара услужливо повдигна котката, тя започна да мърка.
— Мисля, че и тя иска да дойде с нас — шеговито обяви Сара.
— Само това ни липсва. Двете котки да ходят по петите ни, докато се мотаем по склоновете на Каскадните планини. Забрави тази идея. Нищо им няма, ако останат тук сами.
Сара извъртя котката, за да я погледне право в очите.
— Чу ли? Налага се да останеш тук. Но ще ни липсваш.
Откъм горното стъпало се чу тихо ръмжене. Сара вдигна поглед към Мачу, който изглеждаше по-безразличен от всякога.
— Ти също, Мачу. Грижи се за Елора, докато ни няма.
Мачу Пикчу извърна поглед. Беше прибрал ушите си към голямата си глава и махаше опашка бавно, но непрестанно.
— Старият Мачу не е най-очарователният котарак на света — каза Гидеон, — но може да се разчита на него. Добре ще се грижи за Елора и ще пази къщата. Нали, приятелю? — Гидеон почеса грамадното животно зад ушите. Мачу изтърпя ласката му в ледено мълчание.
— Ако си толкова голям, не е необходимо да си очарователен, според мен — каза Сара с лукава усмивка.
— Това съждение отнася ли се за мъжете, или е само за котараците? — попита я Гидеон.