— Само за котараците — Сара огледа задната седалка на колата си и констатира: — Мисля, че това е всичко. — Каза го с известно вълнение, защото осъзна, че предстои няколко часа да пътуват сами.
— Не загубвай самообладание точно сега — Гидеон спокойно затвори предната врата от своята страна.
— Не съм загубила самообладание.
— Замислила ли се беше?
— Малко.
— Не се притеснявай. Нещо ми подсказва, че тази работа с търсенето на съкровища ще ти хареса. Тя е специално измислена за яснооки наивници като теб.
Сара не обърна внимание на думите му, защото галеше Елора за последен път.
— Довиждане, Елора. Не позволявай на този звяр много-много да те малтретира.
Елора замърка по-силно, като не изглеждаше да се притеснява ни най-малко, че Мачу Пикчу ще я тормози. Щом Сара я остави, тя се запъти към стълбите, решила да се настани до огромния котарак. Мачу едва се протегна, колкото да си докоснат носовете за поздрав. След това голямата му опашка обгърна чистите й задни крака. Елора изглеждаше безсрамно самодоволна.
— Сигурен ли си, че ще се чувстват добре?
— Отлично дори. Престани да си търсиш поводи за отлагане на тръгването. Чака ни дълъг път.
Сара се пъхна на предната седалка и закопча предпазния колан.
— Трябва да ти призная, Гидеон, че внезапният ти ентусиазъм по тази авантюра ме смущава. Какво те промени? Да не би в края на краищата да си решил, че легендата и картата са истински?
— Само мисля, че си струва да се провери — той зави и навлезе в тясната магистрала. Помълча малко и после каза: — Време е да научиш това-онова за търсенето на съкровища.
— И ти ще ми кажеш това, което трябва да зная, нали?
— Точно така.
— Вече ти казах, че не обичам да ме поучават.
— Ти дойде при мен за съвет. Имам намерение честно да си заслужа дяла от плячката.
— Ако я намерим.
— Мислех, че си съвсем сигурна в намирането — той я погледна с лек присмех.
Тя не му обърна внимание. Всъщност беше почти сигурна, че ще намерят Цветята. И сега възникваше проблемът какво ще се случи, когато ги намерят.
— Слушам, господин експерт, кажи ми това, което трябва да зная за търсенето на съкровища.
— Най-важното нещо е, че намеренията ни не трябва да стават достояние на други хора. Колкото по-малко привличаме нечие внимание, толкова по-добре, особено пък ако наистина ни излезе късметът.
— Защо?
— Сама си отговори на този въпрос, Сара. Ако наистина намерим Цветята, тук става дума за едно малко богатство от скъпоценни камъни. А някои хора са убивали и за по-малко, вярвай ми.
Това я шокира.
— Да, наистина си е за притеснение. Никога не съм се сещала за такава опасност.
— Не зная защо, но признанието ти не ме изненадва много.
— Не мога да повярвам, че можем да привлечем вниманието на някой убиец.
— Това би било в най-лошия случай. Много по-вероятно е да заинтригуваме други търсачи на съкровища, любопитни туристи и малки деца, които ще се помъкнат след нас, за да ни наблюдават, когато копаем. А може да се появят и административни сложности. Знаеш ли кой притежава сега земята на семейство Флийтуд?
Тя се усмихна, доволна от себе си.
— Да. Аз.
— Ти? — очевидно тази новина го изненада.
— Купих я преди два месеца. Беше невероятно евтина, защото в нея няма нищо ценно. По сегашните критерии не я бива за нива, а и не става за построяване на съвременно жилище. Ще я продам още щом намерим Цветята.
Гидеон свирна тихо.
— Силно съм впечатлен!
— Ами крайно време беше.
— Е, добре, погрижила си се за най-сложното нещо, законното притежаване на земята. Но въпреки това препоръката ми е да пазим в тайна намеренията си. Нищо друго не привлича вниманието така, както търсенето на истинско съкровище. А да привлечем вниманието на някого, обикновено означава да си навлечем големи неприятности, особено пък за такава малка операция като нашата. Разбирам да беше някое мащабно начинание по спасителни операции, свързани с откриването на потънал кораб. Тогава би било съвсем различно. Щяхме да търсим инвестиции и специалното внимание на медиите. Но както сме само двамата, сме твърде уязвими. Затова започваме и съответно приключваме без много-много шум.
Сара се замисли дали ще бъде разумно да му признае, че вече беше споменала за Цветята пред Джим Слотър от „Слотър Ентърпрайзиз“, но реши да не казва нищо. В края на краищата, тя категорично заяви на Слотър, че не смята да го наеме за намирането на обиците, още по-малко да финансира проекта му за откриване на сваления самолет, натоварен със злато. Слотър определено не влизаше в сметките й и ако споменеше името му пред новия си консултант, можеше само да го ядоса. Или поне засега ситуацията беше твърде деликатна.