— Добре — съгласи се Сара с готовност. — Пълна тайна. Разбирам. Представям си, че единственото, което трябва да направим, е да вземем две стаи в някой мотел в малкия планински град, от който е близо до мястото на Флийтуд. Мотелът ще ни бъде и дом, и база. Кой ще ни забележи, когато влизаме и излизаме?
— Вероятно всички в града — увери я Гидеон.
Сара се замисли.
— Наистина ли?
— Да.
— Добре, какво предлагаш тогава? — попита го тя с раздразнение. — Да се настаним на палатка ли? Предупреждавам те, хич не съм по полевите условия.
— Не е необходимо да стигаме до разпъване на палатка.
— Слава Богу! — Сара беше изтръпнала от подобна идея.
— Предлагам да се държим като двойка, дошла от големия град, за да прекара почивката си в планината. Нали разбираш, туристи, които правят снимки на диви пролетни цветя.
— Не си нося фотоапарата.
— Аз имам.
— Много предвидливо от твоя страна — похвали го тя с искрено възхищение.
Той повдигна вежди.
— Благодаря. А сега слушай по-нататък камуфлажната версия.
— Камуфлажна версия — повтори думите му Сара, за да им се наслади. Вълнението й бързо растеше. — Винаги съм искала да имам камуфлажна версия. И каква е нашата?
— Както казах, една двойка, която си прекарва тук почивката — той я стрелна с хладен, преценяващ поглед. — Но бихме изглеждали неубедителни, ако не се държим наистина като двойка. Един мъж и една жена, ако пътуват заедно, то те са или любовна двойка, или съдружници. И тъй като не искаме никой да научи, че сме съдружници, ще трябва да приличаме на любовна двойка.
Сара го погледна изумена.
— Какво, по дяволите, се опитваш да ми кажеш, Гидеон?
Изразът на лицето му стана по-строг.
— Не можем да рискуваме да вземаме две отделни стаи в мотел, както ти каза. Някой може да забележи и да започне да пита защо винаги излизаме заедно през деня, но не спим заедно през нощта.
— О! — тя се опитваше да асимилира думите му.
— Легендата за Цветята едва ли е неизвестна в района, в който отиваме. Някой надарен с достатъчно любопитство може да се сети да направи тази проста сметка и да ни проследи. И тогава ще види как се отправяме към земята, собственост на старите Флийтуд, как копаем всеки ден. В резултат на това ще си навлечем истински неприятности.
— И ти предлагаш да се престорим на любовна двойка, така ли? И мислиш да живеем заедно, в една и съща стая? След като така се отнесе с мен? Откажи се от тази идея, Гидеон.
— Не се разстройвай. Това е бизнес, не забравяй. Не съм казал, че трябва да спиш с мен.
— Колко мило от твоя страна! — Сара скръсти ръце пред гърдите си. — Не ми харесва сценарият на твоята камуфлажна версия. Измисли друг.
— Този е най-добрият, който за момента мога да ти предложа — той пак я погледна. — О, Сара, дявол да го вземе, не се дръж така, сякаш съм посегнал на честта ти. Какво толкова съм казал? Казах само, че най-доброто прикритие за нас ще бъде да изглеждаме като любовна двойка, дошла на почивка в планината. Никой няма да ни обърне внимание.
— Много пъти ли си го правил?
— Не, по дяволите. Какво те кара да мислиш така?
— Старият Джес, служителят в мотела, ми каза, че имаш навик да изчезваш някъде на почивка поне веднъж в годината.
— Всеки човек има право да отиде някъде за малко.
Сара го погледна замислено. Гидеон й се стори раздразнен, но иначе изглежда не таеше някакви задни мисли.
— И ти си убеден, че само ако се представяме за двойка, можем да се справим в тази ситуация?
— Мисля, че е най-доброто при дадените обстоятелства — Гидеон съсредоточи вниманието си в страничното огледало, където гледаше една кола. — А също така и най-простото. Простите решения винаги вършат най-добра работа.
— Струва ми се, че имаш големи познания в тази област.
Той вдигна рамене.
— Понеже разсъждавам логично. Не забравяй, че всичко това е в моята професионална сфера.
Известно време тя премисля думите му.
— И даваш ли ми гаранция, че ще имаме отделни легла?
— Нали ти си жената, която до вчера беше убедена, че съм романтичният герой на века. Сега като че ли си запяла друга песен.
— Гидеон, предупреждавам те…
— Дадено. Отделни легла. Вече съм се погрижил за това.
Дъхът й секна от изненада.
— Така ли?
— Един мой приятел има хижа тук, в планината, недалеч от твоята земя. Снощи му се обадих. Той каза, че можем да я ползваме една седмица.
Сара се почувства зашеметена. Имаше ясното чувство, че вече не владее положението. Опита се да си представи какво ли ще изпитва, ако живее под един и същ покрив с Гидеон Трейс, и й се зави свят. Ако той се беше влюбил в нея през последните четири месеца, както тя — в него, тогава щеше да бъде съвсем различно. Но тази работа с едностранното привличане беше много опасна.