След известно време ядоха равиоли с пикантен сос, които Сара някак си магически успя да произведе в кухнята сред невероятен хаос. Гидеон ходеше из къщата и проверяваше ключалките на прозорците. Както и очакваше, те не бяха по-надеждни от кламери за хартия.
Началото беше доста обещаващо. Разбира се, като се изключи моментът, в който Сара се паникьоса, че в кухнята няма машина за миене на чинии, но после се успокои, защото Гидеон й направи предложение, на което тя не можа да откаже.
— Ти ще готвиш, а аз ще поема почистването — каза той.
— Дадено. Казах ти, че имаш всички данни за истински герой — отвърна му тя жизнерадостно.
Той заоглежда разнебитения диван, като се питаше дали няма да се разпадне, ако го разгъне. Издърпа го предпазливо.
Диванът издържа, но издатините по него не изглеждаха кой знае колко обещаващи.
Той стоеше и го гледаше. Чуваше се как Сара нещо шумоли в банята. Отдавна не беше живял с жена. Като пресметна точно от колко време, се почувства стар.
От друга страна, фактът, че се възбужда само от звуците на събличането на Сара зад затворената врата, определено свидетелстваше, че е още млад. Ти си само на толкова години, на колкото се чувстваш, Трейс. Точно в този момент чувстваше, че по сила може да се сравни, с който и да е двайсетгодишен жребец. Жалко, че сега вече дамата не се канеше да се хвърли върху него.
Беше получил от нея това, което снощи беше решил да поиска, докато седеше и неспокойно обмисляше нещата в тъмната си стара къща. Беше измислил този сценарий по свой, доста непохватен начин, но сега не знаеше как точно да го играе. Сара вече не показваше никакви признаци на желание да бъде покорена от него.
Както обикновено, за всичко друго улучваше най-подходящия момент, но не и с жените.
Вратата на банята се отвори.
Сара се появи обгърната в зелен хавлиен халат, който беше завързала с колан около тънката си талия. Косата й падаше свободно по раменете, а лицето й беше освежено от къпането. Изглеждаше трогателно крехка и уязвима, а в същото време непреодолимо предизвикателна.
— А сега е на твое разположение — каза тя и тръгна към спалнята.
Разбра, че тя има предвид банята, а не тялото си под хавлиен халат.
— Благодаря — съзнаваше, че я гледа някак настоятелно.
Обаче тя твърде категорично затвори вратата на спалнята.
Гидеон въздъхна, взе си принадлежностите за бръснене и отиде в банята. Малкото помещение беше топло и влажно. Почувства се огромен и непохватен, сякаш по някаква случайност беше нахълтал в средновековен дамски будоар. Една яркожълта четка за зъби, поставена в чаша върху мивката, привлече вниманието му. На плота, до пастата за зъби, имаше четка за коса.
Пастата за зъби беше оставена незатворена. Гидеон несъзнателно завъртя капачката.
След десет минути той се върна в хола. Изпод вратата на спалнята не се виждаше светлина. Той се помая малко, като се опитваше да прецени как да постъпи по-нататък. Единственото умно нещо, което в първия момент му хрумна, бе да влезе в спалнята, но веднага отхвърли тази мисъл.
Делови партньори.
По дяволите! Въпросът за свалянето отпада. Питаше се дали е донесла някоя от своите книги, в които героят с негов двойник. Може би ако прочете как тя си представя неговото поведение, това ще му помогне да измисли как да се държи.
Лицето му се изкриви от самосъжаление, когато се съблече и се мушна в студеното, неудобно легло. Доста нелепо беше да си представи, че е герой от романтично приключенски роман. Би било интересно да се прочетат любовните сцени.
Вече половин час не можеше да заспи. Бе сключил ръце зад главата си. Представяше си Сара само с чифт старинни обици. Изведнъж вратата на спалнята се отвори меко. Но той не се помръдна.
— Гидеон? — Гласът на Сара прозвуча съвсем тихо и колебливо.
— Да?
— Спиш ли?
— Вече не.
— Добре. Защото аз си мислех, че…
Тя влезе в стаята. Гидеон се обърна и я погледна. В тъмнината едва можеше да различи, че беше стъпила боса на пода от грубо дърво. Бе скрила ръцете си в ръкавите на халата.
— Нещо не е наред ли? — попита той със страх, че тя вече е отгатнала какво се крие зад прозрачната му хитрина да живеят в една и съща хижа и е решила да се възпротиви.
— Да — тя решително вдигна брадичката си. — Да, има нещо, което не е наред. Нещо много лошо.
Свърши се с умно подредения му сценарий.
— Какво има, Сара?
— Трябва да ми кажеш нещо — тя започна да крачи по дължината на стаята — така загадъчно средновековна в тъмнината, с халат, плуващ около малките й боси глезени. — Давам си сметка, че може би просто не биваше да обръщам внимание на това, но не мога. Трябва да открия какво точно се случи. Не мога да повярвам, че за втори път съм се излъгала.