— Сара…
Тя вдигна ръка.
— Само ми кажи истината и аз ти обещавам, че след това няма да те питам за нищо от личния ти живот — тя се отдалечи, колкото позволяваше пространството в малката стая, завъртя се и тръгна обратно. — Защо ми нямаш доверие?
Този въпрос го завари неподготвен.
— Тук не става въпрос за доверие — каза Гидеон предпазливо.
— Точно за това става въпрос. Ти нямаш доверие в мен. Защо? — тя продължаваше да крачи. — Искам да кажа, да не би неспособността ти да ми повярваш да се основава на нещо важно, което си преживял в миналото? Може би нямаш доверие във всички жени? Да не би бракът ти да те е разочаровал от жените въобще? Или пък има нещо, свързано с моята личност? Може би аз малко прекалих и понасилих нещата. Какво има? Зная, че невинаги съм деликатна.
Гидеон изохка.
— Виж какво, хич не ме бива за такива разговори.
— Говори, Гидеон. Аз съм ти приятелка от четири месеца. Поне ми кажи защо все още ми нямаш доверие.
— Дявол да го вземе, защо трябва да приемаш нещата толкова лично?
— Защото са лични.
Той започна да се дразни.
— Знаеш ли, ти си прекалено придирчива. Взискателна си и арогантна.
— Арогантна?
— Да, арогантна. За каква се мислиш, Сара Флийтуд? Появяваш се в живота ми и пламваш като фойерверк. Казваш ми, че мислиш, че сме създадени един за друг, защото сме си разменили няколко писма, сякаш си ми съпруга, поръчана по електронната поща или нещо подобно. И между другото, не бих ли бил така добър да ти помогна да откриеш едно заровено съкровище от бижута. И на всичкото отгоре се чудиш защо си задавам въпроси относно твоите подбуди?
Тя пак се спря в далечния край на стаята. Виждаше се как хапе долната си устна.
— Да, ако нещата се представят така, наистина звучат малко странно.
— Странно е подходяща дума.
— И все пак мисля, че има и друго — тя закрачи отново. — Сигурен ли си, че няма нещо в миналото ти, поето те прави особено недоверчив, нещо, което си преживял и което не ти позволява да ми се довериш?
— Сара, аз съм на четиридесет години. Не мога да бъда невинен, доверяващ се наивник. И ако има здрав разум в главата ти, и ти не би трябвало да бъдеш наивна. Светът не възнаграждава наивността. На твое място, ако бях изоставен пред олтара, щях да се науча поне на това.
— Аз не съм наивна, дявол да го вземе. И не намесвай тук Ричард. Опитваш се да отклониш въпроса.
— Какво искаш ти? Пълната ми биография до днес, за да имаш материал за психоанализа на причините, поради които съм недоверчив спрямо теб, така ли? Защо си глътна езика?
— Каква беше жена ти?
— Боже Господи, ти май никога не се отказваш, когато си наумиш нещо?
— Точно така. Беше ли хубава?
— Да.
— Беше ли добра?
Този въпрос го обърка. Никога не се беше замислял дали Лийна е добра. Тя бе твърде отдадена на кариерата си и на собствените си емоционални проблеми, за да бъде добра към другите. Изискваше доброта, но самата тя не бе способна да се раздава. От друга страна обаче, не беше и злобна, каза си той. Може би просто не знаеше какво иска.
— Мислиш ли, че добротата е важно качество за една красива и привлекателна жена? — попита я той присмехулно.
— Разбира се, това качество е важно за всички.
— Какво очакваш, всъщност? Виж какво, всички харесваха Лийна. Спомням си, че тя се умиляваше пред малки животинки, така че няма начин да не е била добра, нали? Беше също така много интелигентна, много привлекателна и много изискана.
— О!
Гидеон се усмихна мрачно в тъмнината. Бедната Сара, изглеждаше така разочарована. Очевидно се е надявала да чуе, че Лийна е била негодница. Но Лийна не беше негодница, а само нещастна объркана млада жена, която се беше свързала с Гидеон в такъв момент от живота си, когато твърде не й вървеше, и по-късно осъзна грешката си.
— Тя също публикуваше — добави той, като изпитваше необяснимо желание да забие по-дълбоко ножа. Сякаш си беше наумил на всяка цена да разкъса дъгоцветния воал на благородството и оптимизма, с който Сара се беше забулила, и да открие какво има под него.
— И тя ли пишеше? — Сега гласът й прозвуча по-нещастен от всякога. — Като мен?
— Не, не като теб. Тя беше старши асистент в един малък колеж в Орегон, когато се запознахме. Пишеше статии в областта на археологията за разни академични издания.
— Разбирам. Важни, научни материали — Сара изглежда се депресираше все повече с всяка изминала минута.
Внезапно Гидеон изпита чувството, че откъсва крилцата на някаква пеперуда.