— Единственият проблем, който Лийна и аз имахме, бе, че тя не ме обичаше. Само известно време си въобразяваше, че ме обича. Но се опита да ме обикне, трябва да й го призная.
— И после какво стана?
— Разделихме се, когато тя откри, че обича друг.
— Някой с външен блясък ли, както ти каза?
— Казал ли съм? — Гидеон се намръщи. Спомни си краткия им разговор за предишните им бракове, който проведоха със Сара вчера. — Като че ли наистина го казах. Да. Намери си мъж, който притежаваше външен блясък. И тя хукна след него така, както пъстървата налапва лъскавата примамка.
— Опита ли се да я спреш?
— Опитах се да я убедя, че прави грешка. Мъжът, в който се влюби, беше такъв, че дълго не оставаше верен, на която и да е жена. Предупредих я, че няма да е щастлива с него. Но тя си мислеше, че може да го промени.
— А омъжи ли се за него?
— Не. Бяха се сгодили веднага след формалностите по развода ни, но той загина, преди да се състои сватбата.
— Колко жалко. И за трима ви. Но може би пък вследствие на това Лийна не е имала възможност да разбере какъв негодник всъщност е бил той.
Гидеон сви рамене.
— Може би. След развода не съм я виждал повече. Само чух, че преди две-три години пак се е омъжила. За професор от колежа. Дано този път да е имала късмет и да си е избрала подходящ съпруг.
— Много благородно от твоя страна — каза Сара с явно възхищение. В гласа й звъннаха нотки на одобрение.
— Да, благородно, нали? — той се усмихна, изненадан, че всичко това му доставя удоволствие. За първи път поглеждаше на развода си с чувство за хумор. И му се виждаше особено забавно, че Сара го възприема като благороден, добър и щедър.
— Това означава ли, че все още си хлътнал по нея? — опасението, с което Сара зададе въпроса си, бе очевидно.
— Несподелената любов е загуба на време.
— Е да, наистина е така. Освен ако не мислиш някой ден отново да се опиташ да я споделиш?
— Няма да стане. Отдавна съм се научил да не се обръщам назад.
Сара замълча, спряла в другия край на стаята. Явно обмисляше разказаното от Гидеон. Съсредоточено беше навела глава на една страна.
— Този мъж, за когото бившата ти жена се е сгодила — каза тя най-сетне, — с външния блясък, да не би случайно да ти е бил приятел?
Гидеон остана неподвижен. Изведнъж чувството му за хумор изчезна.
— Да, познавах го.
— А-ха, значи ти е бил приятел. Близък приятел ли?
Този въпрос не му се понрави.
— Не е това, което си мислиш, Сара.
— Точно това е — тя определено почувства, че сега е напипала същността на нещата. Отново започна да върви из стаята. — Бившата ти жена ти е изменила с най-добрия ти приятел. Колко просто. Трагично, но просто. Това обяснява всичко, и особено неспособността ти да ми се довериш.
— За какво говориш, по дяволите? Винаги ли правиш такива прибързани заключения?
— Понякога. Гидеон, фактът, че жена ти ти е изменяна с най-добрия ти приятел, далеч не е нещо незначително. Войни са се водили и за по-дребни поводи.
— Нямам намерение да започвам война. Освен това, както ти казах, той е мъртъв, а Лийна се омъжи повторно. Няма за какво да се водят войни, дори и да бях склонен.
— Но ти не си. Което дава надежда. Добре, сега най-после мисля, че зная как да тълкувам отношенията ни. Да. Това е злата магия от твоето минало, от която трябва да бъдеш освободен. Точно както в приказката „Красавицата и звярът“.
— За какво говориш, дявол да го вземе?
— Успокой се, Гидеон. Просто си послужих с една позната метафора от старата приказка. Казано на съвременен език, от самото начало това беше информацията, която ми липсваше. Затова опропастих първата ни среща. Вината беше единствено моя. Действах прибързано.
Гидеон започваше да изпитва познатото неприятно чувство, че пак го е изпреварила.
— Сара, недей да политаш в облаците по нова траектория.
Тя не обърна внимание на думите му. Вървеше все по-бързо и по-бързо. Новите предчувствия я изпълваха с енергия, която сякаш се излъчваше на вълни и тези пълни съвсем осезаемо стигаха до Гидеон.
— Съзнавам, че ти трябва много време, за да ме опознаеш, за да разбереш колко съм различна както от най-добрия ти приятел, така и от бившата ти съпруга — каза ги.
— Та ти дори не си ги виждала.
— Това не означава, че не мога да си представя какви са били проблемите между вас.
— Но какво е всичко това? Импровизирана психоанализа ли?
— Просто здрава логика, гарнирана с малко интуиция. Сега вече зная много за теб, така че мога да направя някои точни заключения за другите двама, забъркани в тази каша — Сара се обърна и профуча край Гидеон с развят халат. — Нека първо започнем с Лийна — тя е била невротичка и се е опитвала чрез теб да си избие комплексите.