Гидеон премигна умно, стъписан от точното попадение на този коментар.
— Що за идиотски извод? — изръмжа той. — Ти просто не знаеш за какво говориш. Не познаваш хората, за които говориш. С изключение на мен.
— Това, че познавам теб, е достатъчно. Всяка жена, която не може да прозре какъв съпруг може да излезе от теб, е незряла, невротична и оплетена в собствените си емоционални проблеми. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, Гидеон, но се страхувам, че това е самата истина. На колко години беше Лийна, когато се ожени за нея?
Той се подпря на лакът, мръщейки се, когато тя пак профуча край леглото му.
— Мисля, че беше на двайсет и пет. Защо?
Сара кимаше на себе си.
— Защото двайсет и пет години се равняват на седемнайсет. Някои хора, независимо мъже или жени, са абсолютно незрели на тази възраст. Те често не знаят какво всъщност искат. Да не говорим, че някои от тях така и изкарват живота си, без да разберат какво искат. Ако към това се добави и известна липса на интелигентност или комплекси, ето ти брак, зареден с взрив.
— Вече ти казах, че бившата ми жена далеч не беше глупачка.
— Тук става дума за здрав разум, а не за способност за научна работа. Разликата е цяла вселена. Именно здравият разум прави хората интелигентни, а не образованието им. Онова, което дава образованието, е по-широк хоризонт от знания, с които здравият разум може да оперира при вземането на решения. Много хора, дори доктори на науките, вземат неподходящи решения, защото са лишени от здрав разум. А сега ми позволи малко да обмисля нещата.
— Моля ти се, можеш да разполагаш с колкото време искаш — Гидеон беше изкаран от търпение. Не можеше да повярва, че е въвлечен в такъв невменяем разговор.
— Не бъди саркастичен. Това е важно. Фактически това е най-същественото за цялото ни бъдеще.
Той поклати глава с недоверие, гледайки как тя отива до прозореца. Повече не можеше да понася този разговор. Ако още веднъж затанцуваше край леглото му, щеше да я сграбчи и да я повали до себе си.
— Сара, нямам представа какво се развихря в странния ти мозък, но мисля, че ще е най-добре да се върнеш в леглото си.
Тя се обърна и го погледна.
— Да, може би си прав. Мога да продължа да обмислям всичко в собствената си стая. Не е необходимо да те държа буден, за да осмисля подробно тази информация. Лека нощ, Гидеон.
В него се надигна гняв. Как си позволяваше да злоупотребява до такава степен, че да го анализира и да прави дисекция на живота му? Посегна и я сграбчи в момента, когато минаваше край леглото му на път за спалнята.
Чу как тя си пое дъх от изненада, когато ръцете му обвиха кръста й.
— Мислиш, че знаеш всичко, нали? — промърмори гой. Решително я притегли към себе си, като не на шега смяташе да я вкара в леглото си. Би било лесно. Тя бе така миниатюрна и крехка.
— Гидеон? — очите й бяха широко отворени.
— Някой трябваше да ти даде този урок. Ти си го заслужи.
— Може и да си прав — съгласи се тя, като трепереше. — Но моля те, не тази нощ. Не съм сигурна дали съм в състояние. — Тя се наведе и го целуна съвсем леко по бузата.
Гидеон се отдръпна като опарен. Машинално я пусна. Сара веднага се оттегли в спалнята в пълна безопасност. Гидеон потърка бузата си и се намръщи в тъмнината, след като вратата й леко се затвори.
Възнамеряваше да й внуши малко здравословен страх и очакваше тя да се бори, а тя му отговори с лека, нежна целувка. Реакцията й го стъписа и го накара да я пусне, преди да разбере какво става, помисли си той, напълно обезсърчен.
Лежеше и си даваше сметка, че диша тежко и се чувства объркан. След това се обърна по гръб и се загледа в сенките на тавана. Сигурно точно така се е чувствал нещастният Мачу Пикчу първите дни след пристигането на Елора.
Сара стана призори на следващата сутрин с обичайното си весело настроение, оптимизъм и добро самочувствие. След няколко часа обмисляне на нещата през нощта всичко й се избистри и тя се успокои. Стъпи на сигурна почва и знаеше какво трябва да направи. Бързо отиде до дървения стол в ъгъла, взе халата си, мушна се в него и отвори вратата.
Гидеон още спеше, проснат на разгънатия диван. Чаршафите и одеялата бяха насъбрани до кръста му. Лежеше по корем и добре оформеният му мускулест гръб представляваше привлекателна гледка в светлината на зазоряването. Сара изпита непреодолимо желание да го погали, както би погалила едната от котките му.
Но знаеше, че би сгрешила — той щеше да изтълкува това като опит да го прелъсти, за да постигне нечестивите си замисли. Което си беше точно така, помисли си тя с усмивка. Беше твърдо решила да го накара да се влюби в нея. Обаче прелъстяването щеше да протече по малко по-различен начин в сравнение с първоначалните й планове. Но още не му беше дошло времето да разкрива намеренията си.