Тя бързо направи сутрешния си тоалет в банята, като се опитваше да пести топлата вода, за да има и за него. Гидеон едва ли би се зарадвал на студен душ. Като се връщаше в стаята си, видя, че той не бе помръднал. Пак погледна замислено и с копнеж неговите излъчващи сила рамене и влезе да се облече.
След няколко минути беше готова — с джинси и риза, завързала косата си отзад така, че да не й пречи. Влезе в кухнята и веднага намери съдовете, които й трябваха. Отвори хладилника.
Не след дълго хижата се изпълни с приканващия аромат на прясно запарено кафе. Плотовете бяха задръстени от разни съдове и чинии, които беше наизвадила.
Тя си тананикаше някаква мелодия, докато разбиваше сместа за палачинки. Изведнъж усети, че не е сама в кухнята. Погледна през рамо и видя Гидеон, застанал на вратата. Беше само по джинси. Оглеждаше кухнята и разсеяно търкаше наболата си тъмна брада.
— Винаги ли вдигаш такава шумотевица сутрин? — попита той.
— А-ха. А ти винаги ли си в такова лошо настроение? — тя сложи тигана да се нагрява на печката.
— Една положителна черта на котките е, че не се оплакват от сутрешното ми настроение. Какво правиш? Палачинки ли?
— Да. С истински кленов сироп. Не като онази кафява водичка от карамелизирана захар. Иди и вземи душ. Всичко ще бъде готово, щом излезеш от банята.
— Защо?
— Какво защо?
— Защо е тази специална закуска?
Тя помисли известно време доколко да се разкрива, след което реши, че е по-добре да знае какво го чака.
— Защото е първата стъпка от ухажването, ако трябва да ти кажа истината.
Ухажване! Той сякаш онемя.
— Сега пък за какво говориш, дявол да го вземе?
Тя спря да разбива сместа и се обърна към него.
— Реших, че твоят проблем е, че аз избързах.
— Моят проблем, така ли?
— Точно така. Благодарение на снощния ни разговор обмислих всичко и сега имам много по-добра идея как да се отнасям към теб.
В очите му припламнаха огънчета, които можеха да значат, че му е забавно.
— Това много ме успокоява.
— Присмивай ми се, щом искаш, но точно това е истината — тя насочи право към него бъркалката, от която се стичаше тесто. — Разбрах, че когато се появих на прага на къщата ти, аз вече бях те изпреварила със светлинни години по въпроса какво е мястото ми в нашите отношения.
— По дяволите, още ли те занимава това?
— Разбира се. Това, което трябва да се направи, е да ти бъде дадено време да ме настигнеш. Напредъкът ти много се забавя от факта, че в миналото си преживял някои неприятни неща, които са те наплашили, що се отнася до започване на нови отношения. С една дума, страхуваш се, че и аз мога да се окажа така глупава и несигурна по линия на това, което искам, както бившата ти жена. И не вярваш на моите преценки.
— Не съм казвал, че Лийна е глупава или несигурна.
— Не си, но очевидно е била точно такава, щом е поискала друг вместо тебе.
— Не зная какво те кара да мислиш, че аз струвам кой знае колко, но…
— Не стига, че жена ти те е напуснала, но си преживял и психическата травма да бъдеш измамен от близък приятел. С една дума, натрупал си страхове, и то с основание, че хората, на които се доверяваш, могат да ти изменят. Останали са неизлечими следи в душата ти. Извадил си поука, че трябва да се държиш настрана от тези, които се опитват да се сближат с теб. Започват да те разяждат съмнения по отношение на подбудите им. Но това е напълно обяснимо.
Гидеон я гледаше.
— Да не се шегуваш?
— Не се прави на обиден. Всички сме емоционален продукт на своето минало, дори когато разумът ни подсказва, че не трябва да повтаряме грешките си. И ако сме достатъчно интелигентни, обзема ни страх, че бихме могли да ги повторим. А ако не сме интелигентни или пък сме неспособни да се самоанализираме, продължаваме да правим едни и същи грешки. И в двата случая е трудно да се излезе от този затворен кръг.
Гидеон облегна рамото си на рамката на вратата. Правеше се на очарован.
— Какви мании са ти се втълпили от твоето травматично преживяване, когато си била изоставена пред олтара?
— Ами едно е сигурно — никога повече не могат да ме накарат да отида пред църквата и да чакам, облечена с булчинска рокля, това мога да ти кажа.
— Нямаш ли намерение да се жениш? — изговори той бавно.
— Не съм казала това. Просто не бих се поставяла на това изпитание да правя голяма сватба с всичките му салтанати. Вярвай ми, ако някога реша пак да се омъжа, ще направим само едно кратко пътешествие до Вегас или Рено — тя се усмихна. — Ето, виждаш ли? Всички крием неизлечими следи в душата си. С разума си казвам, че не бива да се закопавам с някоя нова погрешна преценка. Следващият път ще зная какво правя и в такъв случай би било напълно нормално да направим голяма сватба, ако това е, което искам. Но ти не искаш голяма сватба, нали?