Гидеон поклати глава отрицателно.
— Не. Емоционално не бих могла да издържа. Не бих могла да се подложа пак на същото унижение, независимо от факта, че ще имам пълно доверие на бъдещия си съпруг. Само като си представя адресирането на поканите до всички хора, които бяха свидетели на първия ми провал, започвам да се свивам от страх — тя се опита да се отърси от болезнените си мисли и се усмихна малко пресилено. — Виждаш ли? Ето как ни се отразяват направените грешки. Опитваме се да си извадим поука от тях, да се предпазим, и тогава правим нови грешки, вече от прекалена предпазливост.
Той я наблюдаваше внимателно.
— Ако бях там, щях да разпъна на стената кожата на онзи негодник!
Сара се трогна от неочакваното съчувствие. Усмихна се загадъчно.
— Гидеон, това е най-прекрасното нещо, което някой някога ми е казвал. Благодаря ти.
— Най-добре е да забравиш всичко — той се приближи към нея.
Сара изпита вълнение от внезапната чувствена тръпка, която премина през нея. Все пак не знаеше как да тълкува решителността в очите на Гидеон. Тя се отдръпна инстинктивно и се озова до плота на кухнята.
— Гидеон?
Той не се спря, продължаваше да се приближава, докато се надвеси над нея, притиснал я към плота. Отблизо изглеждаше непреодолим. Сара беше хипнотизирана от къдравите косъмчета на широките му гърди. Тя стискаше дръжката на бъркалката така, сякаш беше залог за запазване на здравия разум.
Той спокойно измъкна от изтръпналите й пръсти бъркалката и купата със сместа.
— Гидеон, не мисля, че…
— Сара — промълви той. Гласът му беше тих и решителен. Той плъзна ръцете си по нейните и обхвана рамене й. — Нека да се разберем. Не е нужно да ми поднасяш всичките тези безумни разсъждения или да ме гледаш през розови очила, ако наистина всичко, което искаш от мен, е да те отнеса в леглото. Ще ми бъде приятно да те поваля на този диван ей тук, и то веднага.
Сара изпадна в паника.
— Да не си посмял да постъпваш така с мен, Гидеон Трейс. Аз се опитвам да изграждам отношения. Няма да ти позволя да ги свеждаш само до овъргалване в сеното.
— Не съм имал такова намерение.
— Не е вярно. Точно това искаше, но аз не го приемам, чуваш ли ме? — извика тя истерично.
Той премигна.
— Чувам те, естествено.
— Говоря това, което мисля. Много е важно за мен. Снощи няколко часа съм обмисляла всичко и зная какво да правя. Сега сме вече на прав път и няма да ти позволя да развалиш всичко със секс.
Той се усмихна едва-едва, съвсем близо до лицето й.
— На мен като че ли доста ми се нравеше идеята да разваля всичко със секс. Не съм рицарят с блестящо снаряжение, за какъвто ме мислиш, но бъди сигурна, че ще се постарая да получиш в леглото това, което очакваш.
— Не!
Той я целуна, без да й даде възможност да се извърне. Сара започна неистово да се съпротивлява, но след това се предаде тръпнеща, с лека въздишка, докато устните му изучаваха нейните устни. Беше така реален — мъжът, който изпълваше мислите й и сърцето й през последните четири месеца. Как можеше да устои на целувката му?
Нищо чудно, че беше уязвима в това отношение, мислеше си тя. Когато я целуна, всичко си застана на мястото. Тя леко забиваше нокти в рамене му, сякаш за да изпита реакцията му, а той й отговори с тежък стон.
Усещаше срещу себе си силните му напиращи бедра, където тя почувства безпогрешно твърдото доказателство за ранното му сутрешно желание. Брадата му се отъркваше по бузата й така, че й доставяше невероятно удоволствие.
— Гидеон! — името му се роди от нейното задъхване. Сега усещаше зъбите му на ухото си. Тази ласка направо я подлудяваше. Неистово се опитваше да запази самообладание. — Гидеон, моля ти се! Не по този начин. Ти трябва да бъдеш подготвен за това.
— Подготвен съм! Повярвай ми, вече съм готов.
— Не, дявол да го вземе, още не. Моля ти се!
Той най-сетне спря да я целува, но не я освобождаваше. Очите му бяха зелени като смарагди, когато я погледна. Тя осъзнаваше, че трепери. Осъзнаваше също, че и той може да разбере разгорещяването й по зачервените й бузи.
— Ти истински ме желаеш, нали? — зад неприкритото му мъжко желание в погледа му се прокрадваше някакво странно объркване. — Никога жена не ме е гледала така, както ме гледаш ти в момента.
— Разбира се, че те желая — тя го гледаше сърдито, за да не проличи смущението й. — Никога не съм го пазила в тайна. Но това няма нищо общо с въпроса. На тебе ти е нужно време, за да осъзнаеш, че и ти ме желаеш.