— Но аз истински те желая!
— Искам да кажа наистина да ме пожелаеш.
— Пожелах те наистина! — отново в очите му припламна насмешливо огънче.
Сара грабна бъркалката, от която се стичаше тесто, и го заплаши с нея.
— Престани да се заяждаш с мен и иди да вземеш душ, звяр такъв! И когато се върнеш пак в кухнята, ще се държиш добре, ясно ли ти е?
Той се усмихна. В очите му грееше чувствено обещание, което я накара до болка да иска да се хвърли в прегръдките му.
— Съвсем ясно. Ще ми бъде много интересно, как ти самата ще спазиш собствените си правила за поведение — той се обърна и самоуверено излезе от кухнята.
Пета глава
Два дни по-късно Сара беше обзета от сериозни съмнения в собствената си правота. Провеждането на подобна политика за ухажване на един мъж можеше и да бъде разумна идея, но при положение, че обектът на нейните усилия е стеснителен и резервиран по природа. А Гидеон определено не беше нито стеснителен, нито резервиран.
Това, което той представляваше всъщност, бе един труден и подлудяващо непредсказуем характер. Оказа се и много опасен в сексуално отношение.
След като откри колко е уязвима пред целувките му, той започна да я измъчва, като непрекъснато я целуваше. Изглежда се забавляваше, когато можеше да я завари неподготвена и да я вземе в прегръдките си за бърза, открадната нежност, от която неизбежно й се завиваше свят и дъхът й спираше.
Но когато се опитваше да захване сериозна лична тема или да го попита за миналото му, той млъкваше и ставаше необщителен, непроницаем като скала.
Не можеше да се разбере дали той изобщо напредва.
Развитието на отношенията им не беше единственото, в което той не бележеше напредък със задоволителна бързина. Не бяха разшифровали кода на картата и Сара започваше да изпитва разочарование, защото очакванията й бяха търсенето на съкровището да тръгне гладко.
— Много си нетърпелива — отбеляза Гидеон, когато обикаляха напред-назад по обраслата с гора земя, принадлежала някога на Емелина Флийтуд.
От дома на лелята бе останало твърде малко — само една съборена къща, съвсем гола отвътре. На известно разстояние от мястото, където е била къщата, имаше една разрушена стена, вероятно част от обор. На метър-два от задната врата на самата къща имаше разпилени дъски, останали от някаква друга постройка, може би от външен клозет. Около развалините се търкаляха ръждясали пирони и няколко метални части, сигурно от стари земеделски инструменти.
Гората отдавна беше превзела почти цялата земя. Множеството собственици, които се бяха опитвали да обработват местата си от времето на Евелина насам, не бяха постигнали някакъв забележим успех.
— Два цели дни, Гидеон, а ние доникъде не сме стигнали.
— Хората са загубили почти цял век, докато намерят Титаник. Все още търсят златото на Кид и Лафит. И самолетът на Амалия Иърхарт още не е намерен. Търсенето на съкровища изисква време, усилия и много търпение.
— Но ние имаме карта!
— Ти все това повтаряш. Скъпоценната ти карта не е магически талисман, така да знаеш. Тя е само една груба скица, която би могла да бъде направена от всеки, по всяко време, и почти нищо не значи.
— Сигурна съм, че картата е истинска. Тя е семейна реликва.
— Случайно да знаеш колко семейни реликви не са нищо друго, освен боклуци?
— Но тази тук не е боклук. Няма място за никакви съмнения. Дявол да го вземе, картата е в рамките на твоята компетентност. Защо не можеш да разгадаеш какво означават тези знаци? — тя гледаше неразбираемите означения пред себе си. — Шейсет, деветдесет… права линия, която свързва две точки, и числото двайсет и пет до нея. Освен това е написано: „Белият камък при пресечната точка на В и С. Десет крачки на север.“ Казвам ти, Гидеон, ние сигурно пропускаме нещо очевидно.
— Да. Белия камък.
— Дори и това да е. Къде предполагаш, че може да бъде? — тя се огледа за кой ли път от два дни насам, но никакъв бял камък не се виждаше.
— Вероятно е бил разрушен с течение на времето от вятъра и дъжда, или пък е покрит с кал и наноси. Хората, които заравят съкровища, се надяват да ги изкопаят след няколко месеца или най-много след няколко години. Често използват като отличителни знаци нетрайни обекти като външна тоалетна, дърво или нещо друго, което лесно може да изчезне след време, докато следващото поколение дойде да търси златото на дядо си.
Сара сбърчи нос.
— Външна тоалетна ли?