— Разбира се. Това е било любимото място за съхранение на пенсионните фондове в стари времена. Кой би тръгнал да търси злато в клозет?
— Очевидно ти — тя се засмя и го погледна. — Намирал ли си нещо по такива места?
— Отказвам да отговоря на този въпрос на основанието, че може да ме накара да ти изглеждам идиот.
Сара се разкиска.
— Значи си намирал, а?
— Беше много отдавна — Гидеон спря. — Не е ли вече време за обяд?
— Знаеш ли, Гидеон, понякога имам чувството, че си дошъл тук само за да ядеш. Показваш необичаен интерес към храната, откакто за първи път ти сготвих обяд.
— Хей, откъде съм можел да зная, че умееш да готвиш? И от какво, всъщност, се оплакваш? Нали пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му.
Сара го стрелна с очи.
— Така ли? А аз близо ли съм вече до сърцето ти?
Той я прегърна през раменете с тежката си ръка и за момент я привлече към себе си. Устните му чувствено се допряха до затоплената й от слънцето коса.
— Ти си добре дошла да се приближиш толкова, колкото искаш, Сара.
— За съжаление твоята представа за близост се разминава с моята. Поне засега, във всеки случай.
— Сигурна ли си? — той смело пусна ръката си да се плъзне по извивката на гръдта й.
— Определено — тя се освободи от изкусителната му прегръдка и се отправи към малката полянка зад старата къща, където беше оставила кошницата с яденето.
Гидеон я последва бавно, със замислен поглед.
— Какво ще стане, ако намерим обиците, Сара?
— Когато ги намерим, не ако ги намерим — тя коленичи на земята и постла покривката на бели и червени карета, която извади от кошницата. — Ще стане това, че ти ще получиш един чифт, а аз ще взема останалите четири. Точно както се споразумяхме.
— И след това ти се връщаш в Сиатъл, а аз се прибирам в моята къща на брега, така ли? — той седна на земята, като подви единия си крак.
Тя се замисли над думите му, докато развиваше сандвичите с туна.
— Не, разбира се, че не. Това, върху което работя, е дългосрочна програма. Но още не съм уточнила всички детайли. Не зная накъде да насоча нашите отношения, след като намерим обиците. Не мога просто ей така да се нанеса при теб. Ти още не си готов за това.
— Не съм ли? — той отхапа голям залък от сандвича си.
— Не, не си. Така че, както изглежда, известно време ще трябва да общуваме от разстояние. Което няма да е лесно, защото следващия месец съм запланувала да започна нова книга. А веднъж започна ли да работя над нея, няма да имам много свободно време.
— Аз пък имам списание, което трябва да излиза на всяко първо число на месеца.
— Нещата ще станат сложни, нали? Но ще се справим някак си.
— По-вероятното е, че след като веднъж намерим обиците, ти ще се върнеш в твоя истински свят и това ще сложи край на ухажването ти — каза Гидеон унило и отхапа още един голям залък от сандвича си.
— Не, уверявам те, няма да стане така.
— А аз мисля, че точно така ще стане.
— Дявол да го вземе, ти наистина си мислиш, че съм те довела тук, за да ми помогнеш да намеря съкровището си, нали? Мислиш, че след като веднъж го открием, аз ще престана да те ухажвам.
— Да. Смятам, че този сценарий е с най-висока вероятност.
— Толкова ли е трудно да придобиеш малко вяра в мен?
— Необходимо ли е да придобивам вяра в теб, след като те познавам от цели три дни?
— Престани да повтаряш това. Ние се познаваме от поне четири месеца.
— Писахме си четири месеца, но не сме били любовна двойка.
Сара се ядоса без видима причина.
— Да, наистина си писахме, но на тебе това ти харесваше, нали? Всъщност, обзалагам се, че ти предпочиташ да си пишем, защото по този начин нищо не рискуваш и не трябва да поемаш никаква отговорност. Писането на писма е много безопасен начин за любовна връзка, нали?
— Има някои предимства — съгласи се той, доволен, че е успял да я провокира. — Но има и някои определени недостатъци. — Той й се усмихна. — Сега, когато си пред мен от плът и кръв, разбирам какво съм пропускал, когато не получавах нищо друго, освен рецепти.
С огромно усилие на волята Сара успя да се овладее. Тя без малко да изпадне в ярост, когато осъзна, че това е търсено. Гидеон умишлено я беше предизвикал.
— Престани да се заяждаш с мен, Гидеон.
— Не се заяждам, а наистина мисля така. Какво ще кажеш, ако се споразумеем — ти си имай твоите четири месеца писане на писма, а на мене в замяна ми дай четири месеца в леглото с теб, независимо дали ще намерим или няма да намерим обиците ти. След това ще решаваме какви точно са ни отношенията.
Сара разгъна опаковката на сандвича с треперещи пръсти.
— Не говори така, Гидеон!