— Не ти харесват думите ми ли? — попита той строго. — Това не ме изненадва. При тези условия не получаваш достатъчно, нали? Добре тогава, нека направим споразумението ни зависимо от намирането на обиците — ако наистина ги спипаме — получавам си моите четири месеца.
— Казах ти да престанеш, дявол да го вземе — тя захвърли недоизядения си сандвич в кошницата и скочи на крака. На полянката все още се лееше слънчева светлина, но топлината на деня беше изчезнала. Изведнъж й стана много студено.
Последва дълго мълчание, по време на което Сара стоеше с гръб към Гидеон, с ръце в джобовете на джинсите си. Ленив ветрец полюляваше нежните диви цветя, растящи около краката й. Не можеше да се обърне от страх, че Гидеон ще види напиращите сълзи в очите й.
Зад гърба си тя чу звука от развиването на още един сандвич. Това развали магията.
— Съжалявам — изръмжа Гидеон. — Малко прекалих, нали?
— Да, прекали — Сара се обърна. Загледа го как излапва още един от сандвичите й. — Защо?
— Защо ли? — Той изведнъж стана унил. — Защото искам да спя с теб. По каква друга причина?
— Подхождаш към това по неправилен начин.
— Да, и аз имам същото чувство. Седни и си довърши обяда, Сара. А аз ще се постарая да си държа устата затворена.
Помръкнала, тя седна пак на земята, като подви крака. Вече не й се ядеше.
— Бях толкова сигурна, че с моя подход съм на прав път, но не съм стигнала доникъде.
— Та ние само от два дни търсим обиците. Има още много не огледана територия.
— Не говоря за търсенето на съкровището.
— Разбирам. Имаш предвид прословутите ни отношения. Е, и за тях не трябва да ставаш нетърпелива. И за тях не си предвидила повече време, отколкото за търсенето на съкровището.
— Имали сме цели четири месеца.
— На мен ми се струва, че са цели три дни.
Тя захлупи глава на коленете си и си пое дълбоко дъх десет пъти. Когато отново вдигна глава, беше по-спокойна.
— Хайде да говорим за съкровището, тъй като изглежда не сме в състояние да обсъждаме нашите отношения.
— Чудесно момиче! Винаги се държи за действителността. За реални неща, на които може да се разчита. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че седиш съвсем близо до сандък с бижута, който да ти отвлича вниманието от някакви си отношения, нали?
Сара изведнъж загуби самообладание. Усилията, които вложи, за да се овладее, отидоха на вятъра за части от секундата.
— Ти си саркастичен, омразен негодник! Да не си посмял да ми говориш по този начин! Чуваш ли? Никога! Аз се опитвам да те ухажвам както е редно — старая се да ти дам възможност да ме настигнеш в нашите отношения. Най-малкото, което се иска от теб, е да бъдеш учтив.
Гидеон присви очи. Изразът на лицето му изведнъж стана свиреп. Хвана Сара за ръката и я примъкна в скута си. Прегърна я с желязна сила.
— Съжалявам — повтаряше той през цялото време, докато я галеше с големите си ръце. — Съжалявам. Ти си права. Не съм свикнал да се доверявам на хората и не ме бива в отношенията ми с жени. Ако очакваш кавалерство, обаяние и доверие, ще трябва да ги потърсиш другаде.
Тя се сгуши в него. Усещаше напрегнатостта в цялото му тяло. Гневът й се изпари.
— Ти наистина си звяр, не мислиш ли? Инстинктът ти, който се задейства най-напред, е да захапеш ръката, която се опитва да ти даде храна.
— Казах, че съжалявам — повтори той пак. Пръстите му галеха косата й.
— Не зная дали да ти вярвам.
— Наистина съжалявам. Не трябваше да прибързвам — той наведе глава, за да я погледне в очите, изпълнени с блясък. — Но не мога да ти гарантирам, че няма да се случи пак.
— Трябва да изминеш дълъг път, докато ме настигнеш, нали? Много по-дълъг, отколкото си мислех в началото.
— Тогава какво? Ще престанеш ли да възлагаш надежди на мен?
Тя бавно завъртя глава.
— Не.
— Сара…
Тя сложи ръка на устните му.
— И недей, предупреждавам те, да се шегуваш, че ще престана да възлагам надежди на теб, когато ми помогнеш да намерим Цветята. Ако посмееш да изречеш нещо близко по смисъл, кълна се, след това не отговарям за действията си.
Той млъкна и без да се шегува, я притисна толкова силно, че сякаш ребрата й щяха да се счупят.
Следващата сутрин Сара се събуди с още повече съмнения. Опитомяването на Гидеон Трейс се оказа непосилна задача.
Този мъж беше като диво животно, което е било ранявано някога. Кървенето е спряло много отдавна и животното се е възстановило физически, но белезите завинаги са го направили предпазливо, когато трябва да се довери на някого.
Кафето се запарваше, а бисквитите бяха във фурната. След няколко минути двамата с Гидеон ще седнат да закусват като мъж и жена, между които съществуват истински любовни отношения.