Тя съвсем преднамерено искаше да му даде възможност да вкуси какво значи да живее заедно с нея, но все още не можеше да разбере дали е упражнила някакво въздействие върху него.
Може би търсенето на съкровището по начало не беше добра идея. Тя се зае да размишлява над това много сериозно, докато беше навън да подиша свежия утринен въздух и да почака Гидеон да довърши бръсненето си.
Хрумна й мисълта, че може би е направила фатална грешка, като използва търсенето на съкровището за повод да се свърже с Гидеон Трейс.
Може би истината е, че трябва само себе си да вини за неговата прекомерна предпазливост.
Как би се почувствала самата тя, ако някой непознат, с когото случайно е започнала кореспонденция, изведнъж се появи на прага й и й заяви, че иска да имат любовни отношения, докато търсят едно съкровище от бижута?
Сара направи гримаса и започна да рови земята с пръстите на краката си. Може би трябва да прекратят засега търсенето на съкровището и да започнат отначало на честна основа. Преди беше убедена, че по някакъв начин Цветята на Флийтуд и Гидеон са свързани и че е съвсем естествено да съчетае преследването на двете цели. Но може пък и да греши в тази част от разсъжденията си.
Разбира се, в това уравнение по-важната страна бяха отношенията й с Гидеон. Може би сега трябва да им се посвети изцяло.
Уравнение.
Сара премигна срещу сутрешното слънце, вдишвайки сладкия аромат на зеленината. Уравнение.
За малко се загледа в дърветата, които ограждаха полянката. След това бавно се обърна и влезе в хижата.
Гидеон тъкмо се появяваше от банята, като подпъхваше ризата си в джинсите с интимен и много привлекателен жест. Значи, напомни Сара сама на себе си, всичко у Гидеон беше възбуждащо за нея. Той я погледна и повдигна вежди въпросително.
— Какво има?
— Нищо. Само си помислих нещо.
— Какво?
— Емелина Флийтуд е била учителка.
— Е, и?
— В онези времена учителите са наблягали на най-важните предмети — четене, писане и аритметика.
— И? — той влезе в кухнята, за да си сипе чаша кафе.
— Гидеон, току-що ми хрумна, че един много логичен начин за пенсионирана учителка да даде указания за съкровището си е класическото математическо уравнение. Такова, което тя няма вероятност да забрави. И затова най-вероятното уравнение, което би избрала за целта, би било от геометрията. Знаеш, нали — за триъгълници.
— Триъгълници ли?
— Могат да се правят всякакви измервания, ако имаш съвсем малко информация за определен триъгълник. Та нали египтяните са построили цели пирамиди, като са се базирали на знанията си за триъгълниците.
Гидеон я гледаше и отпиваше от кафето. Очите му бяха наситенозелени.
— Няма да е за първи път, ако някой използва този способ. Задължително е обаче, който е заровил съкровището, да има познания по геометрия. Но ти си права, една учителка ги знае тези неща.
— Ние си седим тук с карта, просто претрупана с информация, която би могла да представлява елементи от едно уравнение — Сара, развълнувана, отиде до масата в кухнята, за да погледне картата, поставена в пластмасов плик. — Погледни тези числа. Шейсет, деветдесет и двайсет и пет. Правият ъгъл е деветдесет градуса, нали?
— Точно така.
Сара се намръщи съсредоточено.
— Нищо чудно да става дума за правоъгълен триъгълник. Може би шейсет се отнася за големината на един от другите два ъгъла. Правоъгълните триъгълници с един ъгъл от шейсет градуса са често срещани в геометрията.
— А числото двайсет и пет? Аз вече съм позабравил геометрията, но доколкото си спомням, общият сбор на ъглите на триъгълника е 180 градуса. Шейсет, деветдесет и двайсет и пет не правят 180 градуса.
— Може двайсет и пет да е дължината на едната от страните на триъгълника. Може да е разстоянието между двата малки квадрата на картата — Сара все повече се вълнуваше, като изучаваше означенията на копието от картата на Флийтуд. — Ако са ни дадени два ъгъла и дължината на едната страна, можем да изчислим дължината на останалите две страни, нали?
— Всичко това много ми прилича на теоремата на Питагор.
— Да, разбира се. Дължината на хипотенузата на правия ъгъл на квадрат е равна на сбора от квадратите на дължините на другите две страни.
— Поздравявам те за добрата ти памет!
— Не поздравявай мен, а поздрави госпожа Симпсън. Не бях много силна по математика в гимназията — каза Сара, като продължаваше да разглежда картата. — Но госпожа Симпсън, с много повтаряне и задачи, ме накара да запомня основните неща. Да не би да е знаела, че ще стана писателка и никога няма да ми е необходима математиката? Поне до този момент. Но ето че човек никога не знае какво може да му дотрябва. Сега, ако приемем, че двайсет и пет е дължината на едната страна… Гидеон, ще ни трябва калкулатор. Имаш ли?