— Взех я.
След пет минути те спряха сред борове и ели.
— Надявам се, че вървим по почти права линия — каза Сара, когато започнаха да измерват третата страна на въображаемия триъгълник.
— Мисля, че можем да я измерим доста точно по този начин. Не си ли гладна вече? — Гидеон носеше кошницата със сандвичите и изглежда, че повече го интересуваше нейното съдържание, отколкото намирането на белия камък.
— Не. Много съм развълнувана. Никаква тръпка ли не изпитваш? Толкова сме близо до развръзката.
— При деветдесет и девет процента от подобни търсения не се намира нищо, освен купчина боклуци.
— Не бъди такъв песимист.
— Сара, вчера обиколихме навсякъде и не намерихме нищо.
— Днес ще имаме късмет. Днес знаем какво правим.
— Радвам се, че поне единият от нас знае какво прави.
Но когато приключиха с меренето, не видяха никакъв бял камък при точката, където се пресичаха страните В и С на въпросния предполагаем триъгълник. Сара се огледа, напълно объркана.
— Нищо не разбирам. Бях толкова сигурна, че ще го намерим, като използваме формулата за триъгълника. Може би трябва да опитаме от другата страна на поляната.
— Може би — Гидеон вдигна очи към небето. — Обед е.
— Така ли?
— Да. Гласувам за почивка и да обядваме направо тук — Гидеон се настани на земята точно там, където загадъчните линии на триъгълника трябваше да достигнат до голям бял камък. Той постла карираната покривка върху дебелия килим от сухи борови игли и започна да разопакова сандвичите.
Сара неохотно се отпусна до него.
— Мислиш ли, Гидеон, че сме тръгнали да гоним вятъра?
— Откъде да зная? Ти си тази с картата и със страшната интуиция. Заповядай. Хапни си малко моркови.
Тя си взе един морков и започна да дъвче разсеяно.
— Мисля си дали не съм раздула нещата. Сутринта се питах не се ли лъжа и в чувството си, че ти и обиците сте свързани по някакъв начин.
Той я стрелна с поглед.
— Кое е по-важно за теб — аз или намирането на обиците?
— Ти, естествено — тя обви коленете си с ръце и се загледа напред в гората. — Но не мога да реша защо срещата ми с теб ми изглеждаше така предопределено свързана с намирането на обиците. Странно е, ако човек се замисли.
— Тази идея ти е дошла от четенето на „Иманярство“. Обстоятелството, че издавам списание за търсене на съкровища е това, което вероятно те е накарало да ме свързваш с идеята за издирване на обиците. Логично е.
— Да, но аз обикновено не действам логично.
— Забелязах го вече. Пийни си малко лимонада — той й наля една чаша от термоса.
— Нещата започват да стават объркани, Гидеон.
— Разбирам какъв ти е проблемът. Винаги става объркано, ако намесиш едно съкровище от скъпоценни камъни в голямата любов на века.
Тя взе думите му насериозно.
— Да, така е. Притеснявам се, че ако намерим бижутата, ти ще мислиш, че съм се възползвала от теб. Тогава как ще те убедя, че ти си по-важният за мен?
Гидеон се наведе над нея и докосна с устни нейните устни.
— Ти си ненормална жена.
— Интересна. Аз съм интересна жена. Не ненормална.
— Щом го казваш, така да бъде — той пак я целуна. — Имаш вкус на лимонада.
— И ти също.
Той се извъртя и легна по гръб.
— Какво би казала, ако му подремнем малко?
Тя автоматично разтръска глава.
— Аз никога не спя следобед.
— Но аз спя. Когато полегна сред горите в някой топъл следобед, тогава спя.
Тя се усмихна.
— Често ли ти се случва?
— Не — Гидеон сключи ръце зад главата си и затвори очи. След миг вече спеше дълбоко.
Сара го наблюдава известно време. Сладкият копнеж, който се надигаше в нея, я караше да се чувства неизмеримо тъжна. Искаше й се той да й принадлежи и да може да го докосва и да се люби с него.
След няколко минути тя положи глава на силното му рамо и заспа.
Когато се събуди след известно време, пръстите на Гидеон бяха на копчетата на блузата й. Беше се навел над нея, а в очите му, блестящи като скъпоценни камъни, се четеше непреодолима страст.
— Нали искаш да ми докажеш, че за тебе съм по-важен от намирането на обиците? — предизвика я той нежно. — Тогава позволи ми да те любя. Тук. Сега.
Замаяна от съня, от слънцето и от внезапния изгарящ копнеж, Сара протегна ръце и обгърна врата му.
Шеста глава
Гидеон се почувства покосен от почти непоносимо вълнение, като гледаше как Сара се събужда и отваря очи, в които грее любовна покана. Изведнъж осъзна, че през целия си живот е чакал да види това изражение в погледа на жена. Усещането от прегръдката й за него беше по-скъпоценно от намирането на скрито съкровище. Когато я докосна, ръката му тръпнеше от сладко предвкусване и желание.