— Очевидно не съм единствената, която винаги ходи подготвена за случая — каза тя.
Той почувства, че се изчервява, докато извършваше кратката операция, но само кимна с глава.
— Да, не си единствената. Но аз не съм разчитал на интуицията си, а само се надявах — той си пое дълбоко дъх и смъкна червените й бикини. Дълго гледаше втренчено триъгълника от преплетени косми, който се откри. Беше обзет от тръпката на обещанието, което го чакаше там.
Сара изглеждаше също толкова омагьосана. Тя го докосна — отначало само като опит, а после по-смело — галеше го така, както ако беше голям котарак. А и под пръстите й Гидеон започна да се чувства като котарак. Изпълни го усещането, че е похватен и силен, което изтри предишната му неувереност.
Това се дължи само на нея, помисли си той. Тя му даде това самочувствие, накара го да тържествува със своята мъжественост.
— Не зная дали ще издържа да те чакам дълго — предупреди я той. — Целият съм в пламъци. Ти така силно ми въздействаш.
— Тогава всичко е справедливо. Защото и ти ми въздействаш също толкова.
Тя го целуна по шията и по рамото. Той усети първо езика й, а после и зъбите й върху кожата си и потръпна.
Изглежда тя почувства момента, когато той стигна на ръба на самообладанието си. Щом обхвана зрялата извивка на бедрото й и внимателно го повдигна, тя с готовност се обърна по гръб и протегна ръце, за да го привлече към себе си.
Гидеон с всички сили се опитваше да се овладее, когато видя как тя си разтваря краката за него. Мълчаливата й покана беше най-неустоимото нещо, на което някога е бил свидетел. Сякаш тя му казваше без думи, че му се отдава — че е негова.
Не можеше повече да устои на безмълвния й повик и се устреми към нея като полетял към слънцето.
Промълви кратко възклицание, израз на порива му към нея, и се плъзна между бедрата й, приятно изненадан от коприненото усещане от тях. Поколеба се отново, страхувайки се, да не би да избърза и да не би да й причини болка.
Но тя го примамваше в себе си с онзи древен повик в лешниковите си очи.
Той бавно навлезе в горещата й влага, търсейки нежния й проход. Но тя се оказа малка и стегната, въпреки очевидната си готовност.
— Сара?
— Няма нищо — тя го погали нежно, като усети колебанието му. — Ти си точно за мен.
Тя повдигна бедрата си, като го подканваше да се слеят. Гидеон изстена, прощавайки се с последните си сили, които му позволяваха да се владее. Проникна в нея, преодолявайки краткото съпротивление на малки, стегнати мускули, и продължи към стаената топлина, която го очакваше.
Той навлизаше още няколко секунди, наслаждавайки се на усещането да бъде вътре в Сара. Не можеше да се сравни с нищо друго, което беше изпитвал през живота си.
— Заровено съкровище — той целуна гърдата й.
— Какво? — тя дишаше ускорено, отворила устни, а очите й бяха изпълнени с блясък, докато се нагаждаше към него.
— Нищо. Няма значение.
Той започна да се движи в нея, бавно, мощно. Плъзна ръката си между телата им и намери малкото чувствително връхче, заровено в меката купчинка косми. И тогава, когато го докосна, тя загуби разсъдъка си.
— Гидеон!
Изведнъж тя се вкопчи в него. Очите й за момент се разшириха от явната изненада, а след това се притвориха. Гидеон я притискаше, а тя трепереше в прегръдката му. Чувствата, които хаотично напираха в него в този миг, бяха неописуеми.
Преди да може дори да осъзнае какво точно изпитва, пълната мощ на неговото собствено освобождение го разтресе. Тази мощна тръпка помете всички други усещания.
Чу се да изрича името на Сара и след това потъна в сладко, блажено изтощение.
Сара бавно излизаше от сънната паяжина на удовлетворението и това продължи няколко минути. Усещаше необикновената тежест на Гидеон върху себе си. Това сладостно усещане я накара да се усмихне. Ръцете й бавно погалиха гладкия му мускулест гръб, като изучаваха силните стегнати форми. Беше толкова хубаво!
В това никога не се бе съмнявала. Гидеон беше нейният рицар с блестящо снаряжение, нейният мрачен, мълчалив герой с труден характер, чиято тъжна фасада криеше всеотдайно, вярно сърце.
Напразни бяха притесненията й, че позволи правенето на любов да дойде твърде бързо. Нямаше причина да се сдържа, докато се увери, че той е готов за това. Тя вече му вярваше. От самото начало беше сигурна в него. Интуицията й не беше я подвела.
А дори и да я беше подвела, вече е късно да се тревожи. До уши беше влюбена в него. Всъщност обичаше го от месеци.