— Тя беше много нещастна жена, Сара. Обърна се към мен, за да намери утеха. Мисля, че аз я съжалявах.
— Но не достатъчно, за да се ожениш за нея, след като е напуснала Гидеон заради теб, нали?
Джейк се намръщи.
— Лийна искаше да бъде спасена, а мен много не бе бива за ролята на рицар с блестящо снаряжение.
— Затова предпочиташ ролята на съблазнител и предател.
Джейк присви очите си.
— Ама Гид май че хубава история си е измислил, нали?
— Не, сама успях да свържа нещата и да си направя изводи. Твърде очевидно е какво се е случило. Лийна е била незряла, нещастна жена, която вероятно отначало е била привлечена от силата на Гидеон, но по-късно е била заслепена от твоя външен блясък. Предполагам, че може да се каже, че е намерила това, което е заслужавала, което всъщност е нищо, но това не намалява твоята вина, че си предал партньора си. Защо си го направил? Със сигурност една жена не е можело да има толкова голямо значение. Мъж като тебе вероятно няма затруднения в избора си на жени.
— Дали да приема това като комплимент?
— Не. Само като наблюдение. Защо, Джейк?
— Това изобщо не е твоя работа. Взех това, което ми беше поднесено на сребърен поднос, това е всичко. Лийна беше адски красива жена. Ако Гид не е можел да я задоволи, това не е било моя грижа.
Сара замислено поклати глава.
— Не, аз мисля, че с това нещата не се изчерпват. Ти си ревнувал Гидеон, нали? И като си спал с Лийна, по този начин ставате квит.
— Ти да не си полудяла, мадам? От къде на къде ще ревнувам Гидеон?
— Защото без него не си бил нещо повече от един празен самохвалко и си съзнавал това дълбоко в себе си. Той е бил този, благодарение на когото работата ви като партньори е давала резултат. Той е бил този, който е притежавал умения и талант и благодарение на когото наистина сте намирали това, което сте търсели.
— Проклет да е, така е.
— Знаел си много добре, че напълно зависиш от него и си търсел начин да му го върнеш. Целият твой принос към партньорството ви е бил да създаваш добра репутация и да привнасяш външен блясък. Наистина ли си го предал и си участвал в заговор с онези контрабандисти? И какво си мислел, че ще стане, ако наистина го бяха убили? „Савидж и Компания“ нямаше да просъществува дълго време без него. Но може би тогава ревността ти е била твърде силна, за да бъдеш разумен. А може би са ти предлагали достатъчно пари, за да си струва риска да се откажеш от партньора си.
— Ти малка негоднице, ще ти кажа точно какво се случи тогава. Гид ме изостави и избяга с куфар, пълен със зелено, ето какво се случи. Ти си мислиш, че Гидеон, или Трейс, или както и да се казва сега, е добър, честен и открит човек? Мислиш, че е някакъв добряк, герой, излязъл от твоите книги, който ще ти помогне да намериш онези обици? Опомни се, малко момиче. Той се възползва от теб. Когато той наистина ти намери съкровището, ще намери и начин как да си го задържи за себе си. Тази е неговата истинска специалност, разбираш ли, да се грижи добре за себе. И много го бива по тази част.
— Ти лъжеш!
— Така ли мислиш? Спомни си какво ти казах. Когато Гид се заеме с някаква работа, той никога не се връща с празни ръце. А хората, които му се изпречат, може да се окажат мъртви.
— На мене ти ми се виждаш съвсем жив!
— Имах дяволски късмет. Нека да се надяваме, че и ти ще имаш същия късмет.
Джейк се обърна и изчезна в стелещата се мъгла.
Сара постоя няколко минути, но познатият спазъм за нечие присъствие не я напусна. Тя се намръщи и се запъти към стръмната пътека.
И както вървеше, с пълна сила се блъсна в нещо голямо, обвито от мъглата. Гидеон.
Очите му като скъпоценни камъни бяха единствените цветни петна в обгръщащата ги сивота.
— Вярваш ли му?
Сара отстъпи назад. Потискащото, мрачно чувство, с което се беше събудила, сега я притисна повече от мъглата.
— Има ли някакво значение?
— Да, по дяволите, има значение.
— Защо?
— Не си играй с мене, Сара.
— Аз не си играя. Но все пак накрая стигнах до заключението, че не ти дължа нищо повече, отколкото ти имаш желание да ми дадеш в замяна. А и не получавам много доверие от твоя страна, нали, Гидеон?
Когато се опита да го отмине, той я хвана за ръката.
— Къде отиваш?
— Вкъщи.
— Искаш да кажеш в Сиатъл, така ли?
— Да.
— Той ти взе ума, нали? Точно както беше взел ума на Лийна.
В очите на Сара запариха сълзи. Тя ги избърса с опакото на ръката си.
— Не, не ми е взел ума така, както на Лийна. Ти дори не можеш да ми повярваш, че може да имам повече разум от бившата ти жена, нали? Казах ти веднъж и сега пак ти казвам. Лийна е безмозъчна малка зоза без капка здрав разум. Всяка жена само от пръв поглед би трябвало да познае, че Джейк Савидж не е истински мъж, а само мираж. Само външен вид без никакво покритие. Забавен, вероятно, понякога, и определено голямо конте. От този тип мъже, който би изглеждал невероятно красив, когато придружава една жена на специално празненство. Но всичко в него свършва дотам — тя издърпа ръката си.