— Нямам никакъв опит в златотърсачеството и си помислих, че мога да разчитам на вашите съвети. Ще ви платя, естествено. Какво е заплащането на консултантите по иманярство сега? Дали ще ми излезе по-евтино, ако ви наема за цяла седмица, или пък ще бъде същото, ако ви плащам на ден? Сигурна съм, че ще можем да се споразумеем. Добре съм обмислила всичко и…
— Казах ви, почакайте малко! — лицето на Гидеон Трейс изразяваше същата строгост и неприветливост като на котката. — Винаги ли сте такава… Възторжена?
Сара се изчерви.
— Съжалявам, като че ли поизбързах, нали? Както казват приятелките ми, понякога съм малко импулсивна. Но какво ли разбират те? Във всеки случай, толкова се радвам, че ви намерих, господин Трейс, защото чувствам, че нашето съдружие ще бъде изключително изгодно и за двете страни — и тя пак го награди с една от най-обаятелните си усмивки.
Но като че ли усмивката й го накара да бъде още по-предпазлив. Силното му лице далеч не издаваше сърдечен характер. Златистозелените очи проблеснаха, когато я погледна.
— Как ме открихте?
— Попитах за вас на бензиностанцията.
— Може би и аз трябва да отида на бензиностанцията, за да ги попитам какво да правя с вас, след като вече сте дошли.
— Мисля, че това, което сега би трябвало да направите, е да ме поканите да вляза и да ми предложите чай.
— Така ли?
Сара преглътна.
— Смятам, че това е чудесна идея.
— Аз не пия чай. И дори нямам чай вкъщи.
— Нищо. Аз винаги нося със себе си, когато пътувам — Сара пъхна ръката си в огромната чанта и на секундата извади пликче с надпис „Английска закуска“ на етикета. — Единственото, което ми трябва, е малко гореща вода. Поне гореща вода имате, нали?
Гидеон явно обмисляше подходящ отговор на въпроса й. Точно в този момент прозвуча меко, въпросително измяукване някъде близо до краката му. Сара беше сигурна, че огромният звяр от стълбите не е способен на такава нежност. Погледна надолу и видя малка, деликатна сребристосива котка с топли златисти очи.
— О, колко е сладка! — Сара приклекна и й подаде пръстите си за поздрав.
Сребристосивата котка помаха веднъж-дваж опашка, застанала до едната от износените обувки на Гидеон, и след това се протегна плавно напред. Любезно проучи пръстите на Сара и след това отри красивата си глава в протегната й ръка.
Сара погледна към Гидеон, който с явно неодобрение наблюдаваше сцената.
— Как се казва?
— Елора.
Сара беше възхитена.
— Нарекли сте я на Мистериозните пещерни храмове в Индия?
— Да — за пореден път в очите му проблесна изненада.
Сара почеса ушите на Елора и котката започна да мърка.
— Едва ли бих се осмелила да ви попитам за името на онова чудовище на стълбите.
— Мачу Пикчу.
— О, да, изчезналият град на инките — Сара се обърна, за да види голямата котка, която не беше се помръднала от своята позиция насред стъпалото. — Името май й отива, нали? Голямо и неподвижно.
Гидеон сякаш не я чу.
— Както разбирам, вие сте шофирали от Сиатъл дотук и сте тръгнали сутринта? — думите му прозвучаха така, като че ли тя беше извършила нещо изключително безсмислено.
— Да, пътувах чудесно. По пътищата нямаше почти никакво движение.
— Е, щом като сте си дали труда да изминете толкова път, бихте могли да влезете да пиете чай.
— Благодаря — Сара погали Елора още веднъж и се изправи. — Двете ви котки се различават много по характер, нали? Тогава как се разбират помежду си?
— Елора върти Мачу Пикчу на малката си лапа — явно Гидеон се беше примирил с това положение на нещата.
— Невероятно — измърмори Сара.
— Какво очаквате? Той е просто един лековерен мъжки котарак. Елора няма никакви затруднения с него. Насам, моля — Гидеон се обърна, за да й покаже накъде да върви.
Сара го следваше бързо, като се оглеждаше с неприкрито любопитство. Отвътре старата викторианска къща изглеждаше тъмна и недружелюбна. А беше и хладна.
— Сигурно струва цяло състояние отоплението на толкова стара сграда.
— Така е, но аз не се нуждая от много топлина.
Сара видя избелелите пердета, занемарените дървени подове и овехтелите мебели. Очевидно издаването на „Иманярство“ не носеше високи печалби. Или пък Гидеон Трейс просто не държеше да инвестира за облагородяване на обстановката около себе си. Жилището му не изглеждаше занемарено, реши накрая тя, а само беше тъмно и мрачно.
Иначе беше невероятно чисто и спретнато. Списанията бяха подредени на полиците в просто ужасяващ ред. Книгите, невероятно разнообразни, бяха поставени с голяма прецизност на местата си в библиотечни шкафове от пода до тавана. Повърхността на малката маса беше съвършено чиста и на нея нямаше нито една употребявана чаша.