— Дявол да го вземе, Сара, не можеш да си отидеш просто така.
— Не се тревожи. Няма да избягам с Джейк Савидж.
— Ти няма с никого да избягаш.
— Точно така. Отивам си съвсем сама.
— Савидж ще се опита да те примами — предупреди я грубо Гидеон. — Особено ако разбере, че сме се скарали. Спомняш ли си какво ти казах за неговия принцип — разделяй и владей?
— Аз няма да го заведа при онзи бял камък.
— Той ще намери начин да те накара — гласът на Гидеон беше суров. — Кажи ми, Сара, лесно ли е да си тръгнеш от мен?
Тя направи пауза и го погледна. Лицето му изглеждаше сурово в сивата мъгла. Застанал на брега, фигурата му излъчваше решителност и строгост — той беше човек, който знае как да се затвори в себе си и да накара целия свят да се държи на разстояние от него.
— Бях глупачка, като си мислех, че трябва да бъдеш спасяван.
— Спасяван? Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Вече няма значение. На теб ти е добре сам, нали? Не обичаш да поемаш риска да се доверяваш на някого. Не, Гидеон, не е лесно да си тръгна от теб. Но нямам друг избор. Може би и ти, и приятелките ми сте съвсем прави. Наистина не трябва да разчитам толкова много на интуицията си — тя се усмихна едва-едва. — Но поне този път не са ме изоставили пред олтара, нали? Може пък в края на краищата нещата да отиват към по-добро. Или пък аз ставам по-умна.
Той не се опита да я спре, когато тя се обърна и тръгна по пътеката към къщата.
Гидеон бе свил рамене зиморничаво в студената мъгла. Беше сложил ръце в джобовете си. Чу се шумът от мотора на колата на Сара, която се отдалечаваше.
Ето че го направи. Тръгна си. Една част от неговото аз не можеше да приеме този факт. Питаше се дали някога щеше да може да го приеме.
Не можеше да повярва до каква степен беше свикнал с глупавото й убеждение, че са родени един за друг. Тя беше толкова убедена, че са създадени един за друг, толкова убедена, че той беше героят на мечтите й.
Но в началото той не знаеше как да се отнася към нея. Беше го извадила от равновесие от момента, в който се появи изневиделица и се приземи на прага му. И избърза много с него. По природа той не беше от тези хора, които бързо могат да се впуснат в интимности и той си го знаеше. Затова се опитваше да се противопоставя на Сара при всяка нейна стъпка по техния път, винаги търсеше скрити подбуди, винаги се опитваше да прозре действителната й същност, която се криеше, както той беше убеден, под нейното мило, любвеобилно поведение.
Този ден, когато се любиха в планината, той се беше успокоил малко, защото беше намерил начин как да й вярва, начин, по който да бъде сигурен в нея. От самото начало истинността на чувствената й реакция не будеше никакво съмнение в него.
Сега, благодарение на Савидж, направо се върна към първоначалното си положение. Сам.
Но този път го болеше. Чувстваше, сякаш нещо вътре в него се счупи, причинявайки му болка, от която от години се пазеше.
Но най-лошото от всичко бе, мислеше си Гидеон, като се изкачваше по пътеката към къщата, че за сегашното си нещастие не можеше да обвинява Джейк. Не можеше да обвинява никого, освен себе си.
Мачу Пикчу седеше на върха на стръмнината, извил опашка около лапите си. Котаракът, като нямаше какво друго да прави, наблюдаваше Гидеон като се изкачва.
— Тръгна си, Мачу, нали? Дори не ми направи закуска.
Големият котарак го последва в кухнята, където Елора беше седнала на стола на Сара. Сребърносивата котка гледаше стопанина си с обвиняващ поглед.
— Хей, недей да ме обвиняваш. Тя си е такава — появява се изневиделица и изчезва по същия начин. Днес е тук, утре я няма. Непостоянна. Разбираш ли какво ти говоря? — Гидеон сложи чайника на печката, за да си направи кафе. Не, не утре я няма — няма я днес. Сега. В този момент.
Котките продължаваха да го гледат в пълно мълчание. Гидеон наля гореща вода върху разтворимото кафе и разсеяно започна да го бърка.
— Не трябваше да й позволявам да кара в тази мъгла — обяви той след известно време. — Пътищата сега са много опасни.
Котките си лижеха лапите.
Гидеон се изкачи по стълбите с чашата кафе в ръка и отиде да види дали Сара е подредила всичко или е си тръгнала бързо като изстрел и е забравила нещо в бързината.
В стаята й не видя никаква следа, че изобщо някога е била там. Съвсем нетипично за нея. Дори леглото беше безупречно оправено.