— Нямам нищо против да ти кажа, че до смърт се страхувах, че всичко вече е безнадеждно. Струваше ми се, че никога няма да ми повярваш. Не можех да приема, че съм направила такава грешка, но знае ли човек. Грешила съм преди и когато се връщах от вас, през целия път бях изпаднала в ужас, че правя нова грешка.
— Сара, шшт…
— Гидеон, обичам те толкова много и бях така нещастна. През всичките тези самотни часове по целия път. Кълна ти се, че това беше най-самотното пътуване през целия ми живот. Само исках да се върна вкъщи, така че да се наплача насаме в собствения си апартамент.
— Сара…
— Казвах си, че съм глупачка. И бях започнала да вярвам, че съм глупава. Но ето че ти си тук сега. Дошъл си заради мен точно като герой от книгите ми и сега всичко ще се оправи. И не съм грешила по отношение на теб, в края на краищата.
— Сара, аз съм тук. Нека засега оставим нещата дотук.
Тя вдигна сияещото си лице към неговото и преди да може да каже още нещо, той започна да я целува. Тя отвори устните си за него, притискайки се към едрото му тяло, което я изпълваше с утеха и сила.
Гидеон изстена, затвори с ритник вратата и вдигна Сара на ръце. Без да прекъсва целувката, той я понесе към черния кожен италиански диван.
Десета глава
Тя се притискаше в него, държеше го така, сякаш никога няма да го пусне. Гидеон направи няколко крачки, залитайки, и падна на дивана, като повлече Сара върху себе си. Той все още не можеше да повярва на радостта, която прочете в нейните очи, когато се появи на вратата й. Не мислеше, че може да забрави този момент, докато е жив. Прав е бил да тръгне след нея. Тя искаше той да дойде при нея.
Това, което се беше счупило в него и му бе причинило такава болка, заздравяваше с магическа бързина.
— Аз не съм никакъв герой — предупреди я той за сетен път, като се питаше защо се чувства длъжен да го каже така направо. Сега не можеше да мисли. Устата й бе така топла и сладка и ароматна, докато тя го обсипваше с целувки.
— О, и още как — шепнеше Сара страстно. — Ти си съвършеният герой. Винаги съм го знаела. Само дето на теб ти трябваше малко време, за да го осъзнаеш също, това е всичко.
— Дяволите да го вземат, кой съм аз, че да споря с теб? Ти си специалистката — той издърпа пуловера й и го хвърли на килима. Съвършените й, меко заоблени гърди изведнъж се оказаха в очакващите му ръце. Той си пое рязко въздух, тъй като цялото му тяло се напрегна.
Когато тя се изви към него, обвивайки краката му със своите, той се засмя задавено и започна да разкопчава джинсите й. Малките й нежни ръце вече се бореха с копчетата на ризата му. Щом дрехата се отвори, той усети как тя запрекарва пръсти през косъмчетата на гърдите му. През него преминаха вълни на очакване.
Той погледна тюркоазно сините бикини, които се показаха под джинсите й. Знаеше, че те са един от седемте чифта сексуално бельо, което тя беше купила, за да носи за него.
— Ти си знаела, че ще те последвам, нали?
— Не. Само се надявах.
— Ела тук — пошепна Гидеон, като я притискаше надолу, така че гърдите й се докоснаха о кожата му. Усети малките й втвърдени зърна до тялото си. — Толкова ми е приятно, скъпа моя.
— Обичам те, Гидеон — тя го целуна по рамото и след това по гърдите точно по плоското му зърно. — Така зле се чувствах през последните няколко часа. Просто не можех да понеса това чувство.
— Не трябваше да си тръгваш.
— Може би не трябваше да си тръгвам. Но пък и не можех да остана. Защото ти отказваше да признаеш, че ни свързва нещо специално. Защото не искаше да ми повярваш. Но сега ти си тук и всичко застава на мястото си.
Той плъзна ръцете си по гърба й до чувствената извивка на ханша. Започна да сваля джинсите й, плъзгайки ги по сочните й заоблени форми, а пръстите му се наслаждаваха на всички тези тайни местенца. Тя пак се раздвижи по познатия приятен начин срещу него, а той повдигна устните си до нейните, предвкусвайки цялата й сладост. Но все още ги делеше плата на неговите джинси.
— Спокойно, скъпа, спокойно — той дишаше, като я държеше малко далеч от себе си, за да може да се изплъзне от дивана и да стане, за да се освободи от дрехите си. Когато си събу обувките, джинсите и всичко останало, той протегна ръце към нея.
Тя се приближи с желание и му позволи да я доразсъблече, но когато легна и го притегли към себе си, той й даде знак с глава.
— Ето така — прошепна Гидеон в ухото й и седна, облягайки се на кожените възглавници. Сложи ръцете си на бедрата й и разтвори краката й. Помогна й да го възседне. Почувства как тя цялата трепери.
— Гидеон! — тя се опираше с колене на възглавниците. Пръстите й се вплетоха в косата му. Очите й блестяха от възбуда.