— Да. Точно така — той нежно захапа едното й зърно и в същото време ръката му слезе надолу, на най-интимното място. Откри, че там е топло и влажно — тя беше готова за него. Когато вкара там пръста си, през нея премина жесток спазъм. Гидеон си пое дъх от наслада.
— Толкова си секси, скъпа. Толкова е хубаво с теб — промълви той. Прокара върха на пръста си по малката перла, скрита в нежното гнездо. Достави му огромно удоволствие как Сара отново затрепери в прегръдките му.
— Гидеон, мой чудесен, великолепен Гидеон! — тя захапа ухото му, надвесвайки се над него. — Толкова ми харесва, когато ме докосваш.
Той бавно проникна в нея, като усети как тя с готовност го приема и след това плътно го затваря. Тя се задъха и започна да се плъзга нагоре и надолу, както той я водеше, сложил ръце на кръста й. След това тя започна да се нагажда към този ритъм, ставайки по-уверена и по-силна, докато Гидеон не можеше да мисли за нищо друго, освен за мощния глад, който го помиташе.
Когато не можеше повече да устои на тези хищни сили, той за последен път потърси в нея пълното задоволство, което го очакваше там. Гидеон почувства как Сара се разтърси и извика. След това той потъна в забрава в тръпките на нейното освобождение, което се примеси с неговото собствено.
Сара се усмихваше на себе си. Потънала в блажена умора, тя галеше раменете на Гидеон.
— Тази поза ми хареса — промълви тя.
— И на мен. Макар че с теб всички пози ми харесват — очите му бяха затворени. Беше се излегнал на възглавниците, отпуснал добре оформените си мускулести крака. С отмала галеше бедрата на Сара. — Сара, обещай ми, че никога повече няма да бягаш от мен, както днес.
Тя си даде сметка, че тръгването й го е разтърсило. Той наистина я обичаше. Обаче тя беше убедена в това още от момента, когато го видя на прага си.
— Какво те накара да дойдеш при мен? — попита го тя меко. — Сигурно си тръгнал съвсем скоро след мен.
— Сега тя беше обзета от любопитство, нужно й беше да чуе всяка подробност — какво си е мислел, когато е решил да я последва. — Кога разбра окончателно, че не можеш без мен?
— Сара?
— Да, Гидеон?
— Само ми обещай, че повече няма да правиш това. Моля те!
Тя въздъхна с примирение, разбрала, че на Гидеон никога няма му е лесно да говори за чувствата си.
— Добре. Обещавам.
— Тогава мога да се почерпя с чаша кафе.
Тя се строполи до него в пристъп на смях.
— Колко романтично!
— Правя всичко, каквото мога — той се усмихваше малко накриво и си играеше с косата й. В очите му се четеше объркване. — Но може би ще е по-добре да те предупредя, че сигурно понякога ще оплесквам нещата.
— Мислиш ли?
— Колко пъти съм ти казвал, че аз не съм герой. Но нали няма да избягаш, ако някой път не отговарям на очакванията ти? Сара, аз не искам да изживявам този играх, че всеки път, когато оплескам нещо, ти ще си тръгнеш.
Сара престана да се смее в момента, когато видя в очите му колко е сериозен. Тя енергично поклати глава.
— Не, никога. Няма да избягам.
— Но го направи тази сутрин.
— Това беше различно.
— Защо?
— Тази сутрин се чувствах потисната. Съзнавах, че съм отишла твърде далеч. Трябваше ти да си направиш труда и да ми дадеш знак. Ако никога не можеш да се накараш да ме обичаш или да ми вярваш, аз трябваше да го знам отсега. Просто чувствах, че трябва да си тръгна — Сара се усмихна. — Но ти ме последва.
Гидеон отмести малко главата си на възглавницата. От очите му се излъчваше топлина.
— Мисля, че си малко ненормална, но нищо — той огледа стаята. — Значи тук живееш. Апартаментът ти прилича на теб. Знаех си, че ще има неизмити чаши по масата.
— Много благодаря — тя с нежелание се отдели от бедрата му и се пресегна за дрехите си. — Погледни на това от хубавата му страна. Сега, когато ти си тук, ще има кой да ме отмени в седмичното почистване на къщата, нали? Ще ти направя кафе, докато се облечеш. Банята е в края на коридора. Само минутка и ще можеш да пиеш кафе. — Тя го погледна, държейки блузата си. — Гидеон, толкова съм щастлива!
Той се усмихна едва доловимо, като я гледаше със замислен поглед.
— Котките ще бъдат доволни. Никак не им се понрави твоето бягство тази сутрин.
— Всички вие трябва да разберете, че си имах основателни причини.
Погледът на Гидеон стана сериозен.
— Не беше само депресия, нали? Ако беше така, можехме да си поговорим. Ти не само си искала да ти дам някакъв знак, че те обичам. Това, че Савидж те намери на плажа и разговаря с теб, е истинската причина да ме оставиш.
— Не съм те оставяла.
— Той развали всичко. Всичко си беше наред, преди той да се появи. Ти вече се приспособяваше към характера ми. Беше свикнала с мен. Но той те заварди на брега и всичко свърши. Винаги е бил такъв — бива го да подлива вода.