— Нещата изобщо не стоят така. Това, което чувствах, нямаше нищо общо със Савидж. Тръгнах си, защото не бях сигурна, че можеш да ме разбереш. Време беше да ти го напомня.
— Щеше да ме накараш да те разбера много по-бързо, ако ми беше позволила да се любим, вместо да се опитваш да изграждаш любовни отношения без секс — измърмори недоволно Гидеон. — Това просто не беше нормално, Сара. Чувствах, че се опитваш да ми въздействаш чрез въздържание, а след това, когато пак се появи Савидж, аз…
— Савидж — очите на Сара се разшириха от закъснял гняв, тъй като действителността грубо и изведнъж й напомни за себе си. — Ето какво те е притеснявало! Как съм могла да забравя за тази опасност? Та нали той е крадец.
— С теб вече коментирахме този въпрос и стигнахме до единодушие. Надявам се, че не му повярвала, когато ти е наговорил всички глупости за мен?
— Разбира се, че не съм му повярвала. Но не затова съм така ядосана сега. Бясна съм, защото той е проникнал в апартамента ми и е откраднал всичките резервни копия на картата, Гидеон.
Изведнъж очите на Гидеон станаха сериозни. Той бавно се пресегна към ризата си.
— Негодник!
— Явно е решил да търси обиците — каза Сара с въздишка. — Сигурна съм.
— Няма да ги намери.
— Гидеон, колко пъти ти казвах, почти виждам как ги намира. Интуицията ми подсказва, че е на път да сложи ръце върху тях. Може би нямаше да успее без картата, но сега, когато е откраднал всичките десет копия, много е вероятно да съобрази къде да копае.
— Сара, бъди разумна. Десетте фотокопия няма да му послужат повече от едно-единствено. Те са съвсем еднакви. Гарантирам ти, че той няма да намери обиците.
Тя го погледна замислено.
— Ти си много убеден, че Джейк Савидж е некомпетентен.
Гидеон се засмя.
— Както съм казвал винаги, той си има своите дарби, но между тях не влиза дарбата да намира съкровища — усмивката му изчезна така бързо, както се беше появила. — Но да влезе с взлом в апартамента ти — с това вече е отишъл твърде далеч.
— Точно така. Това е недопустимо. И какво ще правим, Гидеон? Ще се обадим ли на полицията? Как ще можем да докажем, че човекът, който е влизал, е бил Джейк?
— По всяка вероятност няма да успеем — Гидеон сви рамене, вече облякъл ризата си. — Но мисля, че е крайно време да си поговорим на четири очи с бившия ми партньор. Защото наистина става непоносим.
— Какво ще правиш? — попита Сара загрижено.
— Още не зная точно, но едно е съвсем сигурно — много повече ми се нравеше, когато се предполагаше, че е умрял.
— Гидеон, ти не би посмял да направиш такова нещо, нали? Не го казваш сериозно. Искам да кажа, ти не можеш наистина да го…
— Видя как отново става мъртъв ли? Този път завинаги? Интересна възможност. Като разрешение си има своите предимства.
— Гидеон!
— Нали щеше да ми правиш кафе?
Сара не знаеше как да тълкува неопределено невинния израз на студените му зелени очи. Мина й през ума, че е имала поводи да си мисли, че Гидеон Трейс може да бъде опасен. Просто не беше склонна да го вижда в такава светлина. И сега не беше сигурна дали наистина се шегува. Определено имаше страни на характера му, които не познаваше или не разбираше още напълно. Тези мисли я правеха неспокойна.
— Ей сега ще бъде готово — измърмори Сара. Грабна останалите си дрехи и забърза към банята.
Гидеон я проследи с поглед, докато измина късия коридор. Помисли си, че сега се чувства много по-добре, отколкото когато пристигна. Сега всичко щеше да се оправи. Можеше да се успокои. Сара беше просто жена и се беше поддала на кратко избухване на чувствата си, това е всичко. Не беше се случило нещо драстично и тя не беше променила отношението си към него.
Не че имаше някаква алтернатива, мислеше си той, докато обуваше джинсите си. Никога не би й го казал, разбира се, но истината бе, че не някакъв велик, романтичен импулс го беше накарал да дойде в Сиатъл. Бе действал инстинктивно и неговите инстинкти му подсказваха, че не бива да й позволи да излезе от живота му.
Гидеон закопча джинсите си и започна да ходи из яркия, съвременен хол на Сара. Обстановката го очароваше. Беше толкова различна от неговата къща. Всичко беше ярко, весело и в невероятен хаос, показващ изключителната жизненост на притежателката. Различни списания от „Иманярство“ до „Вог“ бяха безразборно натрупани на двуетажната стъклена маса. Отгоре беше наслагана цяла колекция тежки метални статуетки за затискане на книги. Всред бъркотията гордо изправени се мъдреха няколко неизмити чаши.