Мебелите бяха като създадени в студиото на художник. В техния дизайн повече се наблягаше на абстрактните линии, отколкото на функционалността им.
Целите стени бяха налепени с плакати, снимки на Сара с две други жени и корици на книги, поставени в рамки. Той се загледа в една от тях.
От корицата на „Опасен талант“ гледаше един опърпан тъмнокос мъж, застанал на ръба на скала в джунглата. Той очевидно сутринта бе забравил да закопчае разпуснатата си бежова риза, отбеляза Гидеон. Тя беше широко отворена и щедро показваше силните му гърди.
Освен незакопчаната риза мъжът имаше ботуши и широк кожен колан. В ботушите бе затъкнат нож. В едната си ръка държеше огромен револвер, заплашително насочен към някаква невидима цел, а с другата си ръка беше прегърнал красива жена.
Гидеон се питаше защо героинята е облечена с опъната изискана модна рокля и високи токчета в джунглата. Блестящата рокля вече бе жестоко раздрана и вероятно в близко бъдеще предстоеше съвсем да се скъса. И двамата герои изглежда повече ги занимаваше мисълта как точно ще се любят на скалата, отколкото нещата или хората, които ги заплашваха.
Гидеон се позачуди на всичко това и после забеляза една отворена кутия с адрес на подателя — книгоиздателство. Вътре в кутията имаше няколко екземпляра на Опасен талант. Неспособен да устои на изкушението, той взе книгата с меки корици от кутията, отвори я и зачете първата страница.
„Хилари седеше вцепенена зад кормилото на очукания джип и гледаше безпомощно мъжа, насочил оръжие срещу нея. Сякаш цялата джунгла наоколо бе изпълнена със заплаха. Но тези опасности далеч не я плашеха така, както безмилостният израз в очите на човека хищник, застанал пред нея. Побледняла, Хилари трескаво мислеше, гледайки като хипнотизирана през предното стъкло. Виждаше, че очите му са смарагдово зелени като на ягуар от джунглата и също така смразяващи. Приятелките й, й бяха казвали, че Джед Макинтайър е опасен — човек, който сам си създава свои собствени закони в пустошта на Рио Паскуал. Но Хилари, както обикновено, не се вслуша в разумните им съвети. Тя си настояваше на своето — да тръгне и да намери Макинтайър. А сега се страхуваше, че наистина го е намерила. Човекът, който се приближаваше към нея с такава непринуденост и грациозна заплашителност, наистина отговаряше на описанието, което беше направила Кати.
Опасен. Джед Макинтайър беше на около десет крачки от джипа, когато Хилари се съвзе и си спомни, че в жабката беше сложила един пистолет. Излизайки от моментното си вцепенение, тя се пресегна през седалката, за да го вземе. Но това не й се удаде“.
Гидеон затвори книгата и я върна при другите, тъй като чу леките стъпки на Сара зад себе си.
— Разбра ли какво съм имала предвид? — попита го тя и продължи към кухнята. — Всичките ми герои приличат на теб.
— Като изключим цвета на очите на Джед Макинтайър, не виждам голяма прилика.
— Тогава значи не си прочел достатъчно — Сара включи кафеварката и сложи на печката чайник с вода.
Гидеон сви рамене. Ако тя искаше да си го представи като тъмен, опасен и привлекателен, защо трябваше да й се противопоставя?
— Я ми кажи нещо. Трябва ли да започна да нося оръжие и да забуча нож в ботуша си?
— Боже Господи, не! Няма нужда. В това отношение ти си много по-интересен от Джед. Страхувам се, че той разчита малко повече на силата на мускулите си, отколкото на силата на сивото си вещество. Но като за приключенски роман го бива.
Гидеон се усмихна.
— Е, това ме успокоява. Никога не съм обичал пушки и ножове. Или пък ризи в стил милитъри като притурка. Този плат много се мачка — той тръгна по коридора към банята, която ухаеше на лимонов сапун. Механично взе използваната кърпа, която висеше от лавичката, и я хвърли в коша за пране. Откри чисти кърпи в едно малко шкафче.
Когато се върна в кухнята след няколко минути, Сара вече наливаше прясно запареното кафе. Нейното кафе мирише много по-хубаво от моето нес кафе, помисли си Гидеон. Започваше да свиква с вкуса на истинското кафе. Седна на един стол с висока облегалка и взе червената чаша.
Пред него на плота бяха разхвърляни какви ли не вещи — две големи жълти подложки за писане, стъклена чаша, пълна с дузина химикалки, купчина романтични романи.
— И така — каза Сара, като се настани на стола до Гидеон, — какво ще правим с този твой приятел Джейк?
— Както казах, ще трябва да поговоря с него — Гидеон замислено отпиваше от кафето си.
— И по какъв начин ще го убедиш да престане да ни досажда с интереса си към обиците? Тази малка простъпка с ровенето в моите папки надминава границите на търпението ми, Гидеон.