— Само една стара желязна каса. Възможно е някога обиците да са се съхранявали в тази кутия, но сега тя е празна.
— А защо тогава е в заключен шкаф?
— Сара още не знае, че касата е празна — обясни търпеливо Гидеон. — Тя чака с нетърпение да я отворим сутринта. Не исках да я разочаровам.
— Но не си устоял да надникнеш ти самият, нали?
— Точно така. Ти ме познаваш. Ставам любопитен, когато видя заключени каси.
— И какво? Казваш, че там вътре нямаше нищо, така ли?
— Точно така.
— Не ти вярвам — Джейк Савидж бавно закима. — Ти никога не се връщаш с празни ръце от лов.
— Това не беше мой улов, а на Сара. Отидох с нея само като платен консултант.
— Глупости! — Савидж изведнъж се изправи, както седеше, а очите му блестяха от яд и разочарование. — Аз мисля, че сте намерили обиците. Мисля, че си ги намерил по същия начин, както винаги намираш, каквото тръгнеш да търсиш, негоднико!
— Не. Вътре няма нищо. Погледни — Гидеон отвори шкафа и извади желязната каса. След това пъхна една метална пластинка в старата ключалка и я извъртя, докато нещо щракна. След това повдигна капака и вътрешността се оказа празна. Той почака няколко секунди, докато Джейк огледа добре кутията, а след това я затвори и пак я заключи.
Джейк го гледаше неспокойно.
— Хайде, Гид. Можем да се споразумеем. Както в добрите стари времена. Всичко, което аз искам, е реклама и шанс да се докопам до голямата пара. Трябва ми голяма цифра.
— Трябваше да се задоволиш с това, че беше станал мъртва легенда.
Савидж удари с ръка по бюрото.
— Защо, дявол да го вземе, трябва да си оставам мъртва легенда? Аз не съм умрял и освен това през последните няколко години разбрах, че не ми е по вкуса да съм никой. Вече хората не знаят кой съм, Гид. Влизам в някой бар и хората дори не ме познават.
Гидеон въздъхна замислено.
— Това не ме изненадва. Ти много добре изигра изчезването си преди пет години.
— Точно колкото теб.
— Кажи ми нещо, Джейк. Кажи ми истината — какво се случи в този ден, когато и за двама ни всички мислеха, че сме убити в онази проклета джунгла? Участва ли в засадата заедно с онези контрабандисти? Или може би си работил с тях през цялото време и накрая си решил, че ви преча? Защото съм бил човекът, който е видял твърде много тогава, когато предадохме стоката, нали? Ти вече си знаел какво е ставало. И си бил вътре в нещата.
Очите на Джейк просветнаха. Той седеше съвсем неподвижно зад бюрото.
— За всичко това си се досетил, нали?
— Разполагах с много време за размисъл.
Джейк сви ръката си в юмрук.
— Искаш да знаеш защо съм го направил ли? Ще ти кажа. Там работеше голяма пара. Достатъчно, за да ме осигури за дълго, за много дълго време. Достатъчно, за да съм сигурен, че няма да ми трябваш повече, негоднико.
— Нали се предполагаше, че сме партньори, Джейк — иронизира го Гидеон меко.
— Да, но и двамата много добре знаехме, че ти си този с магическите способности, този, който направи от „Савидж и Компания“ легенда. Повдигаше ми се от мисълта, че без теб нищо не представлявам. Повдигаше ми се от моето доверие в теб. Повдигаше ми се от това, че винаги трябваше да разчитам на теб.
— И тогава значи намери големия си шанс и реши да сложиш край на партньорството. Само дето нещата не потръгнаха така, както си ги запланувал, нали?
— Не тръгнаха, мръснико, не. Но ще потръгнат — Джейк мушна ръката си под бюрото. Гидеон беше сигурен, че посяга към малкия пистолет, който винаги носеше прикрепен към крака си под панталона.
— Остави! — Гидеон показа револвера иззад вратата и с досада го насочи към Джейк, който така и застина с едната си ръка под бюрото. — Никога не си бил бърз и никога не си имал късмет — това и двамата добре го знаем. Истината, Джейк, е, че ти винаги си бил по-добър като легенда, отколкото в действителност.
Единадесета глава
Сара крачеше напред-назад из всекидневната, а Гидеон я наблюдаваше, като се опитваше да прикрие колко това го забавлява. На котките отдавна им бяха омръзнали ядните й дитирамби срещу Джейк Савидж. Мачу Пикчу се беше разположил в обичайната си поза на облегалката на дивана и беше прилепил уши към главата си, а Елора се беше свила на кълбо до него и спеше дълбоко.
— Трябваше да го предадем на полицията. Той носи вина за много неща — от влизане с взлом и опит за кражба до това, че е проклет досадник. И освен това е лъжец до мозъка на костите си. Как можа просто така да го пуснеш да си отиде, Гидеон? — Сара се обърна и закрачи пак из стаята, като халата й се виеше около глезените й. Косата й беше вдигната на кок, но отделни кичури се бяха измъкнали.