— Той повече няма да ни безпокои, Сара.
— Не сме много сигурни в това. Трябваше да го предадем и да го арестуват. Защо не го направи?
— Джейк няма да издържи в затвора — каза Гидеон и се замисли. — Ако приемем, че можехме да намерим начин да го обвиним и да го затворят, в което дълбоко се съмнявам. Всъщност имахме късмет, че обвиненията не могат да бъдат доказани. Защото той не е откраднал нищо и не е оставил никакви улики. Най-многото, което можехме да постигнем, щеше да бъде да го задържат за няколко месеца.
Сара достигна до другия край на стаята, обърна се и тръгна обратно.
— Не мисля, че може така да му се размине. Мисля, че ти си бил снизходителен към него заради годините, които ви свързват.
— Заради годините, които ни свързват ли? — Гидеон повдигна едната си вежда.
— Разбира се. В края на краищата той ти е бил партньор няколко години. Заедно сте преживяли не малко. А ти си лоялен човек.
— Лоялен ли съм?
— Естествено. Не ме иронизирай. Лоялността е в природата ти. Мисля, че това е една от чертите, заради които ти се възхищавам. Но въпреки всичко си остава един проблем. Какво ще стане, ако той пак дойде за Цветята?
— Няма да дойде.
— Не виждам какво може да го спре следващия път.
— Казах му, че ако нещо се случи с онази желязна каса, ще разруша легендата около него, която беше изградена с моя помощ. А тази легенда е всичко, което му е останало, Сара. Неговата собствена легенда. За него тя е най-важното нещо на света.
Сара се спря и започна да хапе устните си.
— А ти би ли могъл да направиш това? Чрез списанието си ли?
— Бих могъл да изпратя писма на някои колекционери и брокери, като им кажа да направят експертиза на екземплярите от колекциите си, придобити неотдавна от Южна Америка чрез посредничеството на Слотър Ентърпрайзиз.
Очите на Сара се разшириха.
— Ти ми беше казал, че го следиш. С това ли се е занимавал през последните пет години — с продажба на антични предмети?
— А-ха.
— И някои от тях са имитация, така ли?
— Точно така. Контрабандата с автентични предмети е по-сигурна. Запалените колекционери и дилъри не задават много въпроси относно източниците, щом предметите са автентични, обаче ще побеснеят, ако разберат, че са ги измамили с някакви си имитации.
— Значи Джейк е паднал дотам, че да продава имитации на антики от Южна Америка. Какво падение, наистина! — Сара поклати глава. — Това сигурно е много неприятно. Нищо чудно, че е търсел начин да се върне пак към славата и богатството.
Гидеон погали Елора.
— Някои хора биха казали, че публикуването на незначително списание като „Иманярство“ е още по-голямо падение.
Сара го погледна.
— Разбира се, че не е никакво падение. Ти се занимаваш с литературна работа също като мен. Ти си автор. Точно като мен. Ти пишеш за такива хора, които все още могат да мечтаят, също като мен. Ние с теб сме се заели с нещо много ценно, което служи на една много важна част от хората. И ти, Гидеон Трейс, никога не трябва да забравяш това. Колкото повече нашият свят напредва с технологиите и колкото повече опасности го заплашват, толкова повече се нуждае от мечтатели, и сега тази нужда е отчайващо по-голяма от когато и да било.
— Никога не съм разглеждал работата си от такава гледна точка — промърмори Гидеон, както винаги изненадан от високото й мнение за него. Това беше много трогателно.
Сара пак се обърна.
— Предполагам, че Джейк също може да се нарече мечтател, нали? Обаче за нещастие той е нещо като неудачник, най-общо казано.
— Да, за нещастие — Гидеон се прозя. — Между другото, ти се оказа права за онази засада, която ми скроиха преди пет години. Опитвал се е да докаже нещо на себе си. Опитвал се е да се освободи от зависимостта си от мен. Сара кимна.
— Опитвал се е да си докаже, че не си му нужен ти, за да преуспява. И ти си сигурен, че отсега нататък никога няма да ни досажда, така ли?
— Достатъчно сигурен.
— А Цветята на Флийтуд? Той така много ги е искал!
Елора се изпъна грациозно под ръката на Гидеон.
— Аз му казах, че Цветята не съществуват.
Сара го погледна изненадано.
— Но той е видял желязната каса!
— Казах му, че в нея няма нищо.
Сара се усмихна с явно задоволство.
— Много умно от твоя страна, Гидеон. А той повярва ли ти?
— Не напълно, но мисля, че след известно време ще бъде убеден, че съм му казал истината. По-скоро би повярвал, че Цветята не съществуват, отколкото, че не е успял да се докопа до тях.
— Да, точно така. Той ще убеди сам себе си, че не е имало никакво съкровище. А тъй като ние нямаме никакви причини да разгласяваме факта, че сме намерили обиците, Джейк никога няма да разбере истината.