Дори шахът, разположен на една маса в ъгъла, изглеждаше някак спретнат и подреден. Сара гледаше гравираните дървени фигури и се питаше с кого ли играе шах Гидеон. По всичко изглеждаше, че живее твърде уединено.
Тя пристъпяше бързо след неохотно поканилия я домакин. За да я заведе във всекидневната, минаха през кухнята. Тук всички прозорци гледаха към океана, като сега предлагаха панорамна гледка на надвисналите над водата тъмни мъгли. Самата стая беше просторна в стила на старите кухни и някак по-светла и гостоприемна от всекидневната. Но и тук преобладаваше впечатлението за плашещ ред.
Гостенката си даде сметка, че изобщо не е очаквала, нейният герой да е толкова добре организиран човек. Но тя не се поддаваше на тези обезкуражаващи дребни подробности.
— Седнете.
Тя не чака втора покана. Пусна огромната си чанта на един стол така, че тупна, и седна до старата маса с крака във вид на животински лапи.
— Жилището ви е много интересно.
— Аз го харесвам — Гидеон беше на мивката и пълнеше с вода стар сребрист чайник.
— От много време ли живеете тук?
— Почти пет години.
— Оттогава ли издавате и списанието си за златотърсачи?
— Приблизително.
Домакинът й очевидно не го биваше много в светските разговори. Това не изненадваше Сара. Гидеон Трейс не беше от типа хора, които непрекъснато любезничат.
— Високо ценя помощта, която ми оказвахте през последните месеци, господин Трейс. Специализираната информация, която ми предоставихте по въпросите на златотърсачеството, беше неоценимо полезна за моя роман. Сигурно ще ви зарадва новината, че във вторник изпратих в Ню Йорк ръкописа на „Великолепната експедиция“.
— Невероятно вълнуващо — съгласи се той саркастично. — Споменахте в едно от писмата си, че това е някакъв любовен роман, така ли?
— Точно така. Аз пиша романтично приключенски романи.
— Струва ми се, че тези два термина си противоречат.
— В никакъв случай. Според мен романтичното и приключенското начало се допълват много красиво. Опасностите и приключенията повишават силата на чувствата в романа и обратното — силните чувства правят приключенията по-интересни.
Гидеон определено я слушаше със скептицизъм. Той сложи две чаши на масата и сипа в едната лъжица нес кафе.
— Както разбирам, май не четете книги от този жанр? — осмели се да го попита Сара, малко разочарована, че след всичките тези месеци, през които си кореспондираха, той очевидно не си беше направил труда да купи някоя от книгите й, за да види какво представлява.
— Не, не бих казал, че чета такива книги — Гидеон върна чайника на печката.
Сара се вгледа в него, когато се обърна. Той се облегна на ръба на плота и скръсти ръце връз широките си гърди. Или тази недружелюбност и скептицизъм бяха нещо типично за характера му, или пък ако не — може би беше прекъснала някаква важна работа. Нищо чудно тъкмо да е пишел някоя статия за „Иманярство“. Тя знаеше много добре какво изпитва човек, ако бъде прекъснат, когато пише.
— Вижте, ако моментът не е подходящ, бих могла да дойда друг път — предложи тя.
— Добра идея. И кога да бъде този друг път?
— Да речем след няколко дни?
Ъгълчето на устните му се изви в едва забележима усмивка. Но това неуловимо доказателство, че разговорът го забавлява, изчезна веднага.
— Забравете го. И сега може да приключим. Имам чувството, че сте упорита. Кажете ми как така изведнъж решихте да се занимавате с издирване на съкровища, госпожице Флийтуд?
— Дошло му е времето — отговори Сара простичко.
— Какво искате да кажете с това „дошло му е времето“?
— Така ми подсказва интуицията.
— Откога знаете легендата за Цветята?
— Вече близо една година. Тази история се предава от поколение на поколение от жените в моето семейство от години насам, но никой не й е отдавал голямо значение. Когато леля ми почина преди една година, тя ми остави картата.
Гидеон не помръдна, но сякаш цветът на очите му стана по-наситен.
— Каква карта?
— Картата, която Емелина Флийтуд е начертала. Вие я споменавате в писмото си, не си ли спомняте? Пишете ми, че се съмнявате дали съществува, но тя е съвсем истинска. Леля ми я е притежавала през целия си живот, докато я завеща на мен — Сара се пресегна, взе чантата си и започна да рови. — Направила съм десетина копия, а оригинала съхранявам в сейф в банката. Донесла съм едно от копията. — Тя извади прозрачна пластмасова папка, в която пазеше лист хартия с неумело направена скица и някакви думи.
Гидеон се пресегна към папката, като за първи път показа признаци на истинско любопитство. Намръщи се, докато разглеждаше тайнствения чертеж.