Той погледна отворената каса.
— Така ли?
— Определено. Всичко това доказва, че ме обичаш. Доказва го без дори сянка на съмнение.
— Така ли?
— О, да! — тя влезе в стаята и се спря пред бюрото. Сложи и двете си ръце на полираната му повърхност.
— Сара…
— Признай си — каза Сара. Смехът й напираше, като гледаше стреснатото му изражение. — Хайде, признай си. Кажи ми, че ме обичаш. Кажи ми, че правиш това — тя махна с ръка към шахматните фигури в отворената каса, — защото до полуда, диво, страстно, до уши ме обичаш.
— Ами…
— Гидеон, това е най-прекрасният, най-романтичен подарък, който някога съм получавала. Ти знаеш колко се радвах на търсенето на съкровището. Знаеш колко се вълнувам от отварянето на желязната каса. И не си могъл да понесеш да изживея това разочарование да открия, че е празна, нали? Искал си да ми подариш тази радост да открия Цветята на Флийтуд в края на моето голямо приключение. Това е твоят подарък за мен. Аз съм така развълнувана, така невероятно трогната. Ти ме обичаш.
Гидеон гледаше фигурата на коня, която все още беше в ръката му.
— Ти си удивителна, знаеш ли? Някои жени биха изтълкували тази сцена по съвсем различен начин и веднага биха допуснали, че са обрани или че се канят да ги оберат, да ги измамят или по някакъв незаконен начин да им отмъкнат богатството. А твоята гледна точка каква е? Виждаш ме и веднага приемаш, че те обичам.
Сара засия.
— Така е. Ти ме обичаш, нали?
Гидеон замълча и й се усмихна. Безпокойството изчезна от погледа му. На негово място се появи дълбока, болезнено дълбока нежност. Строгото му лице сякаш се смекчи от светлината на тази нежност.
— Писано ми било да се озова в подобна ситуация. Сара се засмя. Щастието й искреше като шампанско.
Тя се втурна към него и се хвърли в скута му.
— Кажи ми го — настояваше тя. — Кажи ми тези думи.
Той докосна учудено бузата й.
— Обичам те, Сара.
— Откога? — попита тя.
— Не зная. Има ли някакво значение?
— Няма — тя сложи пръстите си на устните му. — Наистина няма никакво значение. Единственото нещо, което сега има значение, е, че ти вече си сигурен.
— Сигурен съм.
Тя положи главата си на рамото му и се сгуши в него.
— Помислих си, че ти сигурно ме обичаш, защото иначе не би си правил труда да връщаш Цветята на Флийтуд в касата, за да ги намеря там на сутринта. Кога ги изкопа?
— Преди около четири години. Имах нужда от пари, за да разширя издаването на „Иманярство“. И тъй като трябва да минавам за специалист по търсене на съкровища, реших да си опитам късмета. Прегледах една папка, в която бях събрал стари истории за съкровища, които звучаха многообещаващо — от тези истинските, нали разбираш, от този тип, които никога не публикувам в „Иманярство“.
— От този тип, по следите, на които тръгваш ти самият, когато излезеш в отпуск?
Гидеон кимна.
— Историята за Цветята беше легенда, която обещаваше възможности, а и мястото беше доста близо до къщата ми тук на брега. Така че направих малко проучване, скалъпих една сума за капаро за земята и за няколко месеца изплатих имота на старата Флийтуд. Щом намерих Цветята, веднага продадох земята.
— Точно каквито бяха моите планове. Предполагам, че това доказва правилото, че великите мозъци мислят по една и съща логика, нали? А защо не си продал обиците, щом си имал нужда от пари?
— Повярвай ми, възнамерявах да ги продам. На първо място това беше причината, за да ги изкопая. Те определено щяха да променят до голяма степен мащабите на работата ми. Погледни ги само.
Гидеон разви черното кадифе от единия предмет. На бюрото падна чифт обици от блестящ сапфир, изработени в старомоден стил. Приличаха на ярки сини цветя. Той отвори другото кадифе и на бюрото се озова още един чифт от красиви перли. След това той разви и останалите три чифта Цветя. Рубини, опали и диаманти намигваха с отблясъци светлина.
— Заровеното съкровище на Емелина Флийтуд — Сара се задъха. — Те са красиви.
Гидеон гледаше малкото съкровище пред себе си.
— Възнамерявах да ги продам незабележимо, камък по камък, но през цялото време все нещо измислях, за да не ги продавам. След това един ден си дадох сметка, че изобщо никога няма да мога да ги продам. Чувствах, че по някаква нелогична причина трябва да ги задържа.
— Естествено, че си чувствал. Чакал си ме да дойда и да си ги поискам. Ето сега всичко застава на мястото си. Винаги съм знаела, че Цветята имат връзка е теб. Просто досега не разбирах точно по какъв начин, но сега ми стана съвършено ясно. Ти си ги задържал, защото си чакал аз да се появя в живота ти, нали? Но просто не си го знаел. Ти също имаш интуиция, Гидеон.