— Тя беше сигурна в него още от първото писмо, нали? Звярът, който чака да бъде спасен чрез любовта на Красавицата — Маргарет се усмихна сама на себе си. — Горкият човек, не е имал никакъв друг избор.
— Нито пък Сара е имала, ако питаш мен. Този неин търсач на съкровища сигурно е необикновен човек.
— Защо мислиш така?
— Шегуваш ли се, не знаеш ли? Бих се обзаложила с огромна сума пари, че няма мъж, останал жив на лицето на земята, който да е в състояние да убеди Сара да направи голяма сватба. След това, което преживя тогава…
— Имаш право. Това е обяснението. Явно и двете страни са влюбени. Ще прелетиш ли до Сиатъл за този бележит празник? — попита Маргарет.
— За нищо на света не бих изпуснала такава сватба. Маргарет се засмя.
— Ще трябва да бъдем шаферки. Сигурно ще бъде забавно.
След няколко минути тя остави слушалката и взе телеграмата от плота в кухнята. Докато я препрочиташе, все повече се изпълваше с щастие заради приятелката си Сара.
Приятно ми е да докладвам, че моят романтичен герой в истинския живот се оказа дори по-добър, отколкото е в книгите ми. Той притежава всичко, даже и две котки. Сватбата е определена за след месец, считано от днес. Имам нужда от много помощ, тъй като Гидеон държи всичко да е както му е редът. Връщане в Сиатъл в понеделник. Започваме преговори с готвачи и магазини за сватбени рокли. И да видите само какви обици ще си сложа!