— Разни карти за заровени съкровища има под път и над път. Винаги се намират хора, които твърдят, че притежават оригинала или пък се опитват да ти го продадат. Деветдесет и девет цяло и деветдесет и девет процента от тях са фалшиви. Какво ви кара да мислите, че тази е оригинална?
— Веднъж леля ми даде картата за анализ в една лаборатория, най-малкото, за да се докаже, че хартията датира от съответното време. И наистина хартията се оказа стара.
— Това още не означава, че картата е истинска, или че когато и да е, е можела да отведе до Цветята. Би могла да е начертана поради редица причини.
— Това е оригиналната карта.
Гидеон я погледна. Очите му блестяха.
— Казвате го с такава сигурност.
— Защото съм сигурна. Интуицията ми го подсказва. А интуицията ми подсказва и нещо друго, Гидеон Трейс, но до това ще стигнем по-нататък.
— Дори да предположим, че е истинска, какво ви кара да мислите, че точно вие от Флийтуд ще бъдете тази, която ще намери скъпоценностите?
— Подсказва ми го…
— Интуицията. Спомням си. Често ли ви се случва да се оставите да ви води тази ваша интуиция, госпожице Флийтуд?
— Достатъчно често, за да се науча да й отдавам съответното внимание, когато е необходимо.
Откъм пода пак се чу меко мяукане. Елора скочи леко в скута на Сара и се настани там на кълбо.
— Мисля, че е редно да ви уведомя, че не даваме такива консултации, каквито очаквате — заяви Гидеон, гледайки как ръката на гостенката му гали котката.
— Зная, че се занимавате с издаването на списанието си, но си помислих, че тази идея може да ви заинтригува. Точно във вашата сфера е. Тази легенда е така примамлива. Представете си само каква статия може да излезе в списанието ви.
— Чувал съм много приказки, примамливи като тази, ако не и повече. Но твърде малко от тях довеждат до истински находки. В действителност най-многото, което човек може да открие, е някое парче ръждясало желязо, копче или заблудена сачма от пушка. Златотърсачеството за много хора е само хоби. Никой не е забогатял от това. Повярвайте ми, от издаването на „Иманярство“ се печелят повече пари, отколкото от търсенето на такива примамливи неща.
— Е, аз възнамерявам да опитам и наистина моето мнение е, че вие трябва да обмислите предложението ми, Гидеон.
Той премигна.
— Аз ли? Че защо? — След това припряно вдигна ръка, за да предотврати отговора й. — Чакайте, не ми казвайте нищо. Интуицията ви го подсказва, нали?
— Точно така — зарадва се тя, че той я е разбрал. — И, кога можем да тръгнем? Натъпкала съм колата си с всичко необходимо и смятам, че продуктите ще ни стигнат за няколко седмици. Предлагам, ако няма да работите по поредния брой на списанието, да тръгнем утре сутринта.
Той я гледаше изпитателно.
— Да тръгнем? Просто така? Да не сте полудели? Та вие дори не ме познавате. Може да се окажа сериен убиец, по отношение на вас, най-малкото.
— Я не ставайте смешен. Аз имам чувството, че се познаваме от месеци. Всъщност откакто получих първото ви писмо.
Гидеон изглежда се стъписа.
— Вие или сте невероятно наивна, или пък удивително глупава. Вас не трябва да ви пускат да излизате навън, освен ако не сте вързана с каишка.
— Уверявам ви, че не съм нито особено наивна, нито съм глупава. Зная какво правя. В повечето случаи поне.
— Сериозно ли говорите за всичко това? Материализирате се отнякъде си ей така, от въздуха, заставате на прага ми, размахвате пред очите ми някаква стара карта и очаквате незабавно да се включа във вашата идиотска експедиция?
— На мен по ми харесва да я наричам търсене на приключения. А във всички приключения участва странстващ рицар. Избраният сте вие.
— А вие коя сте според вас? Да не се мислите за красавицата принцеса? — Той плесна папката с картата по масата.
Сара се усмихна.
— Каквато ме виждате, за такава ме считайте. Забравих си вкъщи тиарата. Е, какво ще кажете, господин Трейс? Свободен ли сте, за да ви назнача на тази работа?
— Не, не съм свободен — измърмори той. В това време чайникът започна да свири. — Аз само пиша за загубени съкровища, но не си губя времето да ги търся.
— Но вие няма да си губите времето. Аз ще ви плащам.
— Вижте какво, госпожице, диренето на съкровища струва пари. И то много пари. Хората пилеят милиони за проекти, чиято цел е да установят местоположението на потънали кораби или да издирят златни мини. — Той взе нейното пликче чай и го пусна в едната чаша. След това я напълни с гореща вода. После наля и в чашата с кафето. Движенията му бяха пестеливи и овладени и подсказваха силен характер.