Выбрать главу

Лъвицата му дала млякото си и той го налял в две гърнета. В едното някога имало оцет и млякото веднага се пресякло. След това Арслан се преоблякъл с нови златни дрехи, препасал ново златно оръжие и поел натам, където ловували ханските зетьове.

— Какво има в гърнетата ти? — попитали те, без да познаят Арслан.

— Лъвско мляко.

— Дай ни едното гърне!

— Ще ви го дам — отговорил Арслан. — Само че срещу това ще ударя личния си печат на гърба на единия от вас.

Ударил клеймото си на гърба на по-големия зет, дал им гърнето с прокисналото мляко и препуснал надалеч.

Ханските зетьове забързали към града и занесли на болния дългоочакваното лекарство. Ханът опитал млякото.

— Кисело — рекъл той и изпъдил зетьовете си от двореца.

В това време Арслан пуснал приятелите си да играят през седем планини, преоблякъл се с дрипите, качил се на старата кранта и бавно поел за двореца.

Ханът опитал сладкото лъвско мляко, донесено от Арслан, и веднага оздравял. По случай голямата радост наредил да повикат най-младия зет.

— Излиза, че ти не си толкова лош, както мислех — казал ханът. — Каква награда искаш?

— Нищо не искам! Дай ми само двамата ми слуги, които стоят до трона ти.

— За какви слуги говориш? — учудил се ханът. — Тук стоят моите зетьове.

— Нека си покажат гърбовете — казал Арслан.

Ханските зетьове се принудили да си покажат гърбовете и всички видели на тях личния печат на Арслан.

Оттогава Арслан престанал да крие красотата и храбростта си.

Нека сега Арслан живее добре и щастливо, а ние в това време ще видим какво е станало с брат му Батър.

Батър обикалял по земята да търси Арслан.

Ходил в двореца на Черния магьосник, но не намерил там брат си. Тръгнал по същия път и срещнал същия човек, който му казал същите думи: „Ще минеш край един ручей. Топни пръста си в него.“

Навлязъл в същата гора и срещнал същата лъвица. Братята си приличали като две бобени зърна; лъвицата помислила, че това е Арслан и попитала:

— Къде е лъвчето ми?

— Избяга — отговорил Батър и лъвицата му дала друга своя рожба.

Взел лъвчето, тръгнал нататък и срещнал същата орлица. Орлицата го сметнала за Арслан и попитала:

— Къде е птичето ми?

— Отлетя — отговорил Батър и орлицата му дала друго орле.

После той умил косата си във вълшебния ручей, а след това гривата и опашката на вихрогона си.

Пътувал, пътувал… Пътувал денем, пътувал нощем и стигнал до града, където живеел брат му Арслан.

Арслан бил на лов и ханската дъщеря посрещнала Батър. Искала да му помогне да свали оръжието си, но Батър се разсърдил и рекъл:

— Коя си ти, жено, и какво искаш от мен?

С тези думи отминал, а пък Арслановата жена горчиво заплакала. Не разбирала защо мъжът й говори с нея като с чужда.

Когато си дошъл от лов, Арслан заварил жена си в сълзи.

— Самият ти ме обиди и още питаш! — отговаряла на въпросите му тя.

Учудил се Арслан и дълго се мъчил да отгатне кой може да бъде човекът, който толкова прилича на него, че измамил дори жена му.

Разгневен, Арслан грабнал стрелите и лъка и тръгнал да преследва оскърбителя.

Срещнал Батър в гората и макар че и той, и конят му, и орлето, и лъвчето били точно такива, като на Арслан, заслепеният от гняв Арслан не се досетил кой е конникът. Опънал лъка и убил Батър.

А когато го убил — разбрал, че това е любимият му брат, хвърлил се върху него и горчиво заплакал.

Както скърбял за брат си, видял през сълзи как иззад един камък изтичали две мишлета, които си приличали едно на друго като две грахови зрънца, и се сборичкали. Борбата завършила с това, че едното мишле паднало мъртво. Тогава другото се разтичало наоколо и накъсало някакви тревички. Турило ги върху раната на убитото мишле, а след това му дало да ги помирише. Мъртвото мишле веднага оживяло, кихнало и двете избягали зад камъка.

Зарадвал се Арслан, накъсал от същата трева, турил върху раната на брат си, а след това му дал да помирише. Батър кихнал, протегнал се и станал на крака. Братята се прегърнали, силно се целунали и тръгнали към къщи.

Там направили пир и този пир продължил три месеца. Аз също им гостувах и те ми подариха един бърз кон.

Препуснах на коня и дойдох при вас да ви разкажа тази приказка.

Информация за текста

© 1976 Иван Троянски, превод от руски

Сканиране: Boman, 2010

Редакция: Alegria, 2010

Издание:

Кавказки народни приказки

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976

Редактор: Панко Анчев

Художник: Иван Кенаров

Худ. редактор: Стоимен Стоилов

Техн. редактор: Георги Петров