Есрахаддон ги водеше нагоре и надолу по стълби, през великолепни стаи и вътрешни мостове, които се простираха между спиралите. Никъде не пламтяха свещи или фенери, но тя виждаше ясно в излъчваната от самите стени синкава светлина. Сводести тавани стотици футове над главата й се простираха като горски балдахин, с изящните им украшения, напомнящи листа. Парапети, прилични на виещи се лозови филизи, изсечени от солиден камък в ярък детайл, опасваха пътеки и стълбища. Нищо не бе лишено от украса; всеки инч бе изграден с внимание и естетическа грижа. Ариста вървеше със зяпнала уста, а очите й пробягваха от едно чудо на друго: гигантска статуя на отлитащ лебед, бълбукащ фонтан във формата на рибен пасаж. Припомни си грубата изработка на замъка на крал Росуорт и презрението му към елфите — същества, които оприличи на плъхове в куп дърва. Хубав куп дърва.
Мястото не бе лишено и от музикален съпровод. Приглушеното бучене на водопадите създаваше тих, приятен бас. Вятърът по върха на кулата свиреше на дървени духови инструменти — тихи успокояващи тонове. Шумоленето на фонтаните добавяше лек, задоволяващ ритъм към симфонията. Хармонията бе нарушавана от гласа на Есрахаддон, който разказваше как посетил кулата преди векове и как заловил звяра вътре.
— След като си пленил гиларабрина преди деветстотин години — каза Ариста, — сега планираш да го затвориш отново?
— Не — каза Есрахаддон. — Нямам ръце, забрави ли? Не мога да сътворя толкова мощно заклинание без пръсти, момиче; ти по-добре от всички трябва да знаеш това.
— Чух да го заплашваш, че пак ще го плениш.
— Гиларабринът не знае, че Есра няма ръце, нали? — вмъкна Ройс.
— Чудовището ме е запомнило — каза чародеят. — Досетило се е, че съм също толкова могъщ, колкото и преди, което значи, че с изключение на меча, аз съм единственото нещо, от което се страхува.
— Искал си да го сплашиш?
— Това беше идеята, да.
— Опитвахме се да вземем меча и се надявахме да ви спасим междувременно — каза й Ройс. — Очевидно не очаквах да грабне Тракия и по никакъв начин не бих предположил, че тя ще е взела меча със себе си. Напълно ли сте убедена, че е взела дръжка на меч от купа?
— Да, аз бях тази, която го откри, но все още не разбирам. От каква полза ни е мечът? Гиларабринът не е заклинание, то е чудовище, което наследникът трябва да убие и…
— Прекалено много си слушала църквата. Гиларабринът е магическо създание. Мечът е противодействието.
— Меч? В това няма логика. Мечът е метал, физически елемент.
Есрахаддон се усмихна, изглеждайки леко изненадан.
— Значи все пак си внимавала в уроците ми. Отлично. Права си, мечът е безполезен. Изписаната на острието му дума е тази, която разваля магията. Ако бъде забита в тялото на звяра, тя ще раздели елементите, които задържат съществуването му и ще развалят магията.
— Ако вие го бяхте взели, сега щяхме да имаме начин да се бием с чудовището.
— Е, поне ме спасихте, за което съм благодарна — напомни им Ариста.
— Рано е още за благодарности, то все още е навън — каза Ройс.
— Тъй, значи Тракия наема Ройс — за което все още не знам подробности — но също не разбирам и защо ти си тук, Есра — призна тя.
— За да открия наследника.
— Няма наследник — каза им тя. — Всички претенденти се провалиха, а останалите са мъртви. Чудовището разруши всичко.
— Не говоря за тази глупотевина. Имам предвид истинския Наследник на Новрон.
— Чакай малко — спря го Ройс. — Не дойдохме оттук.
— Ние — не, обаче аз го сторих.
Ройс се огледа.
— Не, в грешка си. Оставих те да водиш, а ти си нямаш и представа къде е изходът.
— Не ви отвеждам към изхода.
— Какво? — изуми се Ройс.
— Не излизаме — отвърна чародеят. — Отивам във Велънтрайн лайартрен и вие двамата ще дойдете с мен.
— Би било добре да обясниш защо — гласът на Ройс охладня с няколко градуса. — В противен случай си правиш прекалено произволни предположения.
— Ще обясня по пътя.
— Ще обясниш сега — каза Ройс. — Имам и други дейности, с които да се съобразявам.
— Не можеш да помогнеш на Ейдриън — каза магът. — Гиларабринът отдавна вече е стигнал в селото. Ейдриън е или мъртъв, или в безопасност. Нищо не може да промени това. Нему не можеш помогна, но можеш да помогнеш на мен. Прекарах почти два дни в опити да проникна във Велънтрайн лайартрен, но без теб не мога да вляза. Сетне би ми отнело дни, вероятно седмици, ако трябва да действам сам, но с помощта на Ариста можем да приключим тази нощ. Марибор е сметнал за нужно да ви доведе при мен точно в момента, когато най-силно се нуждая от вас.