— Велънтрайн лайартрен — измърмори Ройс. — Означава артистично видение на елфически, нали?
— Владееш малко елфически, браво, Ройс — каза Есрахаддон. — Трябва да изследваш по-задълбочено потеклото си.
— Потеклото си? — объркано каза Ариста. И двамата не й обърнаха внимание.
— Не можеш да си от полза на хората в селото, но можеш да ми помогнеш в довършването на това, заради което дойдох тук. За каквото ви доведох тук.
— Нуждаеш се от помощта ни, за да откриеш истинския Наследник?
— Разочарован съм, Ройс. Обикновено умът ти сече далеч по-бързо.
— Мислех, че го пазиш в тайна.
— Тъй беше, но обстоятелствата ме принудиха да променя мнението си. Сега престани да си толкова упорит и ела. Може би някой ден ще си припомняш тези мигове, мислейки как си променил света с простото слизане по тези стълби.
Крадецът продължаваше да се колебае.
— Мисли — каза Есрахаддон. — Какво би могъл да сториш за Ейдриън?
Ройс не отговори.
— Ако изтичаш по стълбите, стрелнеш се през тунела, преплуваш до гората и намериш смъртта си край селото, какво ще постигнеш с това? Дори и ако по чудо съумееш да стигнеш до Ейдриън преди да бъде убит, как ще му помогнеш? Ще стоиш там подгизнал и едва поемащ дъх. Нямаш меча. Не можеш да го нараниш. Не можеш да го сплашиш. Съмнявам се дори дали можеш да му отвлечеш вниманието, а даже и да го сториш, то ще е само за миг. Отидеш ли, с това ще докараш единствено смъртта си. Съдбата на Ейдриън не лежи в твоите ръце. Убеден си в правотата ми, иначе не би ме слушал все още. Сега престани да се инатиш.
Ройс въздъхна.
— Слава на боговете — рече магьосникът. — Да вървим.
— Почакай малко — спря ги Ариста. — Аз нямам ли право на глас?
Магът се извърна:
— Знаеш ли пътя за навън?
— Не — отвърна принцесата.
— Тогава нямаш — уведоми я чародеят. — Сега, ако обичате, нека побързаме. Достатъчно време бе пропиляно. Следвайте ме.
— Спомням си те по-мил — викна му Ариста.
— А аз вас: като по-чевръсти.
И отново бяха на път, отправяйки се по-дълбоко и по-дълбоко към центъра на кулата. Есрахаддон проговори отново:
— Повечето люде смятат, че тази кула била построена от елфите като защитно съоръжение във войните срещу Новрон. Както и двамата вероятно сте предположили, това не е истина. Цитаделата предхожда Новрон с хилядолетия. Други мислят, че е построена като укрепление срещу морските гоблини, прословутите Ба Ран Гхазел, ала това също е неистина. Общата грешка: мислят, че това е крепост. Това е резултат от човекоцентричния начин на мислене. Елфите са живеели далеч преди появата на хората или гоблините, може би дори преди джуджетата. В онези дни не са се нуждаели от укрепления. Дори не са имали и помисъл за война, тъй като Рогът на Гилиндора разрешавал всичките им конфликти. Не, това не е било някакво защитно съоръжение, охраняващо единствения брод при река Нидвалден, макар хилядолетия по-късно да била използвана и с такава служба. Първоначално тази цитадела била изградена като център за Изкуството.
— Има предвид магия — разясни Ариста.
— Знам.
— Елфическите майстори се събирали тук от цял свят, за да изучават и практикуват висше Изкуство. Ала това не е било просто училище. Самата сграда е огромен инструмент, подобно на огромна ковашка пещ, само дето в този случай тя функционира като фокусиращ елемент. Стените служат като източник на сила, а многобройните върхове са сходни с антените на скакалец или мустаците на котка. Те изследват света, чувствайки, усещайки, концентрирайки в това място самата същност на екзистенцията. Подобно на гигантски лост и опорна точка, служи на един-единствен артист да мултиплицира силата си почти до необозрими величини.
— Артистично видение… — каза Ройс. — Устройство, което ще ти позволи да откриеш наследника с магия?
— Уви, дори Авемпарта не притежава такава сила. Не мога да открия нещо, което никога не съм виждал и не съм запознат със съществуването му. Обаче мога да открия нещо, с което съм много добре запознат; нещо, което създадох със специфичната цел да потърся по-късно.