— Може би няма да дойде — каза им Томас, изкачвайки се по хълма. — Може би не е ставало въпрос за тази нощ или са ми се причували неща. Никога не съм бил особено добър със стария език.
— Как е Моувин? — поинтересува се Ейдриън.
— Кървенето спря. Сега спи спокойно. Завих го с одеяло и му направих възглавница от една резервна риза. Той и Хилфред трябва…
Откъм кулата се разнесе писък, който ги накара да извърнат глави. За своя почуда Терън видя ярка експлозия бяла светлина в основата на цитаделата. Задържа се за миг и изчезна така внезапно, както и се беше появила.
— Какво в името на Марибор беше туй? — запита той.
Ейдриън поклати глава:
— Нямам представа, но ако трябва да гадая, бих предположил, че Ройс има пръст в това.
Последва нов писък, този път по-силен.
— Каквото и да е било, звярът идва насам — продължи Ейдриън.
Зад тях дочуха Томас тихо да реди молитви.
— Помоли се за Тракия, Томас — каза му Терън.
— Моля се за всички ни — отвърна свещеникът.
— Ейдриън — каза Терън, — ако аз не оцелея, а ти го сториш, грижи се за момичето ми. А ако и тя умре, погрижи се да бъдем погребани във фермата.
— Пък ако аз умра, а ти останеш жив — отвърна боецът, — постарай се джуджето да не открадне кинжала ми и го дай на Ройс.
— Това ли е всичко? — запита фермерът. — Къде искаш да те погребем?
— Не искам да бъда погребан — рече Ейдриън. — Ако умра, ще ми се тялото ми да бъде пуснато през водопадите. Кой знае, може да измина целия път до морето.
— Късмет — каза му Терън. Нощта утихна, само невъзмутимият вятър продължаваше да вдига шум.
Без гора, която да закрива гледката, сега Терън можеше да види приближаването на чудовището. Огромните му тъмни криле се простираха като сянката на рееща се птица, тънкото му тяло се извиваше, опашката плющеше. Не се гмурна с приближаването си, не избълва огън и не се приземи. Вместо това тихо закръжи над тях, описвайки широка елипса.
Сега вече можеха да видят, че не е само. В ноктите си държеше жена. Първоначално Терън не можеше да разбере коя е. Носеше скъпо наметало, но имаше пясъчната коса на Тракия. При втората зверска обиколка се убеди, че това е дъщеря му. Обзе го смесица от облекчение и тревога: Какво бе станало с другата?
След като описа няколко кръга, звярът се снижи като хвърчило и докосна земята. Кацна директно пред тях, на не повече от петдесет фута, върху основите на замъка.
Тракия бе жива.
Огромни четирифутови нокти, увенчали люспестите мускулести крака, я обграждаха като клетка.
— Татенце! — проплака тя.
При вида й Терън се хвърли напред. Гиларабринът моментално затегна хватката си и момичето изхленчи. Ейдриън сграбчи рамото на селянина и го дръпна обратно.
— Спри! — изкрещя той. — Ще я убие, ако се приближиш.
Звярът се взираше в тях с влечугавите си очи. Сетне заговори.
Нито Терън, нито Ейдриън разбраха думите му.
— Томас — провикна се Ейдриън през рамо, — какво казва?
— Не ме биваше особено в… — започна Томас.
— Не ми пука колко си имал по граматика в семинарията, просто преведи.
— Струва ми се, че е взело жените, защото те били най-добрата подбуда за съдействие.
Чудовището проговори отново и Томас преведе, този път без да чака подкана:
— Пита къде е острието, което е било откраднато.
— Попитай го къде е другата жена — заръча Ейдриън.
Томас и звярът размениха реплики.
— Казва, че другата избягала.
— Запитай го: „Как да съм сигурен, че ще ни пощадиш, след като ти кажем къде е скрито острието?“
Нова размяна на реплики.
— Казва, че ще предложи жест на добра воля, тъй като знае, че има превъзходство над нас и разбира притеснението ти.
Гиларабринът разтвори нокти и Тракия изтича при баща си. Сърцето на Терън подскочи, докато момичето му прекосяваше хълма към обятията му. Той силно я притисна към себе си и обърса сълзите й.
— Терън — каза Ейдриън, — изведи я оттук. И двамата идете в кладенеца.
Фермерът и дъщеря му не се противопоставиха и проследени от огромните очи, бързо затичаха надолу по хълма. Сетне звярът проговори отново.